– Но не и вие?
– Не – отвърна тя и повдигна леко брадичка. – Никога не съм попадала под властта на мускулести ръце или красиво лице. – Тя постави длан в средата на гърдите му. – За мен има значение това, което притежава мъжът тук.
Роуина имаше намерение думите да бъдат игриви, но светлината в очите на Страйдър изчезна незабавно. Лицето му стана смъртоносно сериозно.
– Тогава ние наистина сме напълно неподходящи, след като не ми е останало нищо там.
Думите му я изненадаха.
– Нищо?
– Не, лейди. Тази част от мен умря много отдавана.
Сърцето му биеше бясно под дланта ѝ. Беше също толкова силно, колкото мъжът, който стоеше пред нея.
– За нещо мъртво ми изглежда доста силно. Наистина не се поколебахте да спасите Кит.
Той се отдръпна от нея.
– Страйдър? – извика тя, спирайки го, когато той започна да се отдалечава от нея.
Той спря и се обърна назад.
– Благодаря ви отново за любезността.
По гримасата му тя можеше да каже, че думите ѝ го притесниха. В действителност не знаеше защо беше толкова мила към мъж, когото трябваше да мрази и все пак не може да намери сили в себе си да го нарани. Имаше достатъчно болка в очите му.
– Винаги на услугите ви – отвърна той почти подигравателно, преди да продължи по пътя си.
Слаба усмивка изви края на устните ѝ.
Роуина го наблюдаваше, докато изчезна. Той имаше най-мъжествената походка.
И прекрасни задни части.
Той е рицар...
Всички хора имат недостатъци.
Той убива хора.
Беше истина и все пак...
Тя отблъсна мислите си настрани. Не беше като приятелките си, които искаха мъж единствено заради външността му. Не че желаеше да се изгуби в една женитба. Ако някога си избереше съпруг, тя искаше партньорство. Такова, построено върху взаимно уважение и приятелство. Любовта щеше да бъде приятно допълнение, но не се заблуждаваше с тази мисъл.
Само невероятно щастливи дами в нейното положение намираха любов и повечето я откриваха извън брачното ложе. Не, за разлика от останалите трубадури, тя не вярваше в насърчаването на мъже и жени към незаконни афери.
Роуина, както родителите си преди нея, беше идеалист. Тя си представяше свят, където всеки – богат и беден, се омъжваше само по любов.
Но ако не можеше да има това, тогава поне щеше да се задоми заради приятелство.
Изгубена в мисли, Роуина се запъти към овощната градина зад замъка, търсейки място където можеше да е сама.
Не беше навлязла много в градината преди сянка да привлече вниманието ѝ.
Движеше се бързо, като привидение.
Мръщейки се, тя тръгна към нея, без да се замисля.
Действие, което беше доказано като най-неразумното нещо, когато се доближи достатъчно, за да види какво беше...
Огромен мъж.
Той се издигна в горната част на стената, но докато го правеше, качулката на плаща му падна назад.
Роуина се задъха.
Косата му беше по-черна от среднощно небе, кожата му беше тъмна и кафява, а очите му...
Те бяха зловещо зелени на фона на тъмната му кожа.
Мъжът беше сарацин! И я беше видял толкова ясно, колкото и тя него.
7 На английски език името му означава гарван. – Б.пр.
Глава 6
Част от Роуина искаше да се разпищи и да се паникьоса. Другата, по-здравомислещата част я накара да бяга, за да спаси живота си.
Не знаеше дали сарацинът е след нея, или не, нито спря достатъчно, за да разбере.
Имаше една-единствена мисъл в ума си... бягство.
Заобикаляйки около замъка, тя видя Страйдър, Кит и монаха.
Роуина се запъти право към тях и преди да се хвърли към Страйдър, не посмя да погледне зад себе си.
Страйдър се препъна настрани, когато някой се хвърли в ръцете му. Очаквайки това да е една от многото му почитателки, той не можеше да бъде по-зашеметен да намери Роуина там.
– И отново, Роуина, трябва да престанем да се срещаме по-този начин – закачи я той.
Очите ѝ бяха широко отворени и пълни с паника, което незабавно смаза чувството му за хумор.
– Нещо не е наред ли?
– Сарацин – изпъшка тя. – В овощната градина.
Кръвта му се смрази при думите ѝ. Подавайки я на брат си, той и Кристиан се затичаха, за да проверят областта.
Роуина наблюдаваше мъжете да се отдалечават, тичайки, докато се бореше да успокои препускащото си сърце.
– Шшш – каза Кит, хвана я за ръка и я поведе да седне на пейката близо до кладенеца. – Успокой се.
Завинаги щеше да е благодарна за вниманието на приятеля си, докато сърцето ѝ продължаваше да препуска, а крайниците ѝ да треперят нервно. Това беше най-ужасният момент в живота ѝ.
– Благодаря ти, Кит.