Роуина внезапно се почувства женствена около него по начин, по който никога не е била преди. Сякаш жената в нея беше толкова привлечена от мъжа в него, че тя беше по-наясно за себе си и нуждите си от когато и да било преди това.
Но най-притеснителното нещо от всичко беше колко много желаеше да узнае каква ще бъде целувката на Страйдър. Каква щеше да е на вкус.
Роуина!
Беше шокирана. И ужасена. Тя не беше като приятелките си, винаги да се обръща след красиво лице и все пак, докато крачеха в мълчание, тя се улови, че е необичайно любопитна относно всяка страна на Страйдър.
– Казват, че нямаш желание за деца – улови се, че пита тя. – Истина ли е?
Той кимна.
– Защо? Бих си помислила, че мъж с твоята позиция е загрижен за земите си.
– Има неща в този живот, които са по-важни от земите.
Тя беше съгласна, но се питаше кое е по-ценно за него.
– Например?
– Братството. Обетите. Земите ми са важни за мен единствено защото ми позволяват да вложа парите си в нещо добро. Когато умра, ще съм мъртъв. Последното нещо, което искам, е да оставя след себе си някой, който да тъгува за смъртта ми. Не искам да изоставя деца, които да ридаят на гроба ми.
Тя спря, докато той изричаше тези спокойни думи. Но не на тях реагира. А на звука на гласа му. Разкриващ мъка.
– Не всички деца са изоставени, милорд. Някои са достатъчно щастливи да имат родителите си за дълго време.
Очите му бяха така обладани от духове, че гърдите я заболяха заради него.
– Но прекалено много са. И след това са роби на тази земя, която е била на баща им. Пионки, които да бъдат използвани, и за какво? Дори ти не си нищо повече от вещ в очите на Хенри и чичо ти. Би ли искала дъщеря ти да бъде на твое място?
В този момент тя почувства близост към този непознат.
Той я разбираше.
И това я удивяваше най-много.
– Заради това ли се съгласи да пееш за мен?
Той кимна.
– Приемам обещанията си сериозно, Роуина. И едно от тях е, че искам да направя всичко по силите си да освободя тези, които са хванати в ситуация, която им вреди.
Никога не бе мислила, че обикновен рицар е способен на подобно състрадание и самоанализ.
– Вие сте мъж с изненадваща дълбочина, лорд Страйдър от Блекмор.
– Имате предвид за безчувствен рицар, нали?
Тя почувства лицето ѝ да пламва.
– Вашият оръженосец ви е казал и това ли?
– Вярвам, че точният му въпрос беше дали всички мъже трябва да изоставят здравия си разум, за да станат войници.
Тя се присви при това.
– Нямах предвид теб.
– Не?
– Ами, не те познавах тогава.
Той се засмя на признанието ѝ.
– Трябва да призная, че по-скоро ми харесва да ви виждам изчервена, милейди. Порозовелите ви бузи правят чудеса с очите ви.
– Да не би да ми правите комплимент, сър? – попита тя, изумена от тази негова игрива страна.
– И ако е така?
– Мисля, че ще бъда поласкана.
– Тогава ви правя комплимент.
Топлината я заля. Колко благородно и мило от страна на нейния ри...
Роуина преглътна, когато осъзна посоката на мислите си. Почти го считаше за свой рицар. Колко неприятно. Никога нямаше да претендира за подобен мъж. Такъв, който е известен с това, колко много мъже е убил.
Това беше неприлично и неуместно.
Нали така?
Прочиствайки гърло, тя се запъти към замъка.
– Да не планираш да ме следваш през остатъка от деня? – попита го, докато той крачеше до нея.
– Мисля, че е мъдро, докато не открием нещо повече за сарацина, когото си видяла.
– И ако ти кажа, че съм спокойна, ще ме оставиш ли на мира?
– Не, ще знам, че не казваш истината.
– Как така?
Погледът му беше дяволит и жарък.
– Ти умишлено се хвърли в ръцете ми, милейди. Само дяволско страшилище би те накарало да направиш нещо такова. Ужасът ти беше прекалено истински, за да е престорен.
– Но в замъка със сигурност...
– Сирил беше в средата на лагера на рицарите. Част от нас спят много леко и все пак някой се е промъкнал в палатката му, докато ние сме били наоколо. За да се изпълни това, се изискват много силни нерви и умения.
Зловещият тон в гласа му накара космите отзад на врата ѝ да настръхнат.
– Не ми казваш всичко, нали?
Очите му потъмняха.
– Ако е това, което подозираме, не. Не смея.
Побиха я тръпки.
Той спря, преди да продължи.
– Знам за рицар, когото наричат Ел Сахар.
Тя се намръщи, когато разпозна израза.
– Магьосника?
– Как така дама като вас знае арабски?
– Лекарят на чичо ми се кълне в техните лекарства. Прекарал е много от младостта си да ги изучава в Йерусалим, където е събрал много книги. След голяма доза принуда, го убедих да ме научи да чета някои от историите им.