– Вие сте отишли да посетите брат ти?
Страйдър се намръщи.
– Откъде знаеш това?
– Кит ми каза, че тя е била предадена от слуга.
Той кимна.
– Да. Майка ми беше отишла да види баща му. Отново. Знаех, че е невярна, но никога не я предадох. Бях ѝ дал думата си.
Сърцето на Роуина я заболя, когато си спомни смъртта на родителите на Страйдър. Бе обществена тайна, че баща му беше съсякъл майка му и се бе опитал да убие и Страйдър, преди мъжът да отнеме собствения си живот. Досега никой не знаеше защо. Само Страйдър знаеше причината и доколкото тя беше наясно, не беше казал на никого.
– Не знам дали мога да пея за теб, Роуина. Някога.
Сърцето я присви при силната болка, която видя в дълбоките му сини очи.
– И никога няма да мога да те взема за жена – каза той с добре премерен глас. – Отказвам да имам жена, която не може да ме обича за това, което съм. Толкова много приличаш на майка ми, а аз съм син на баща си. Никога няма да се роди жена, на която да се доверя, че ще остане вярна в мое отсъствие.
Тя кимна с разбиране.
– А аз съм дъщеря на майка си. Не мога да обичам мъж на меча повече, отколкото майките ни. Така че, кажи ми, Страйдър. Как да се измъкнем от това?
– Не знам. С убийство?
Тя му отправи развеселен поглед.
– Не съм във весело настроение, милорд.
– Лорд Страйдър!
И двамата се обърнаха, когато друга група жени забелязаха скривалището им.
Страйдър изстена.
Роуина започна да разбира добре защо мъжът беше толкова арогантен.
– Остави ме – каза тя, подтиквайки го да бяга.
– Не мога, Роуина. Сарацинът може да се върне.
Преди тя да успее да започне спор, той я хвърли на рамото си и се затича с нея.
Роуина беше ужасена, без да се споменава доброто количество болка. Никога преди никой не я беше държал в толкова унизителна позиция, без да споменаваме, да тича безразборно из препълнения вътрешен двор на замъка. С всяка стъпка, която той направеше, удряше талията ѝ в твърдото си рамо. Роуина даваше всичко от себе си, за да не изплаче.
Всички, които не ги преследваха, се обърнаха да ги зяпат.
– Остави ме долу, Страйдър – изкрещя тя.
Той я пренебрегна, докато си проправяше път към обора. Веднага след като влезе вътре, вратата зад тях беше затръшната и залостена.
Страйдър спря с приплъзване и се обърна да види кой ги беше затворил вътре.
Роуина се изпъна, за да провери и тя, и си пожела да не го беше правила.
Там имаше две сенки, които поставяха подпора на вратата.
И двамата бяха араби.
8 Асасините са средновековна ислямска войнстваща организация, известна със своята практика на политически убийства. Поради тази причина думата assassin навлиза в някои западни езици (английски, френски) със значение на професионален наемен убиец. – Б.р.
Глава 7
Роуина не можеше да диша, когато видя двойката в сянка. Високият, с трептящи зелени очи, тя помнеше прекалено добре.
– Това е той – прошепна на Страйдър. – Демонът от овощната градина.
Рицарят я постави на краката ѝ. Бавно. Застана между нея и сарацините, след което постави ръка върху дръжката на меча си.
– Вие сте извинения за търговци на изпражнения без майки – изръмжа Страйдър. – Как смеете да показвате лицата си тук.
Роуина се намръщи. Главите и на двамата сарацини бяха покрити с непрозрачни черни покривала.
Очите на сарацина потъмняха.
– Внимание, невернико, известен съм с това, че режа езиците на такива като теб и ги превръщам в безвредни отровни змии, които биват избивани.
Другият сарацин изглеждаше също толкова объркан от размяната на реплики, колкото и Роуина.
– Предизвиквам те да опиташ.
Сарацинът повдигна вежда.
– Ти ще ме предизвикваш? Ти, който вониш като плъх и притежаваш също толкова мозък?
Защо Страйдър не правеше нищо?
Роуина не загуби време, докато Страйдър приближаваше враговете им бавно. Изтича за вила към едно от отделенията.
Грабвайки я, тя се втурна обратно към тях.
– Страйдър! – каза по-ниският сарацин рязко, изумявайки Роуина.
Рицарят се завъртя и хвана вилата в ръката ѝ.
– Уоу, лейди – каза той, вземайки я от нея. – Последното, което искам, е да видя приятеля си, набоден от теб.
Очите на Роуина се разшириха.
– Приятел?
По-високият сарацин махна покривалото от главата си. Роуина се поколеба. Беше един от най-красивите мъже, които беше срещала. Разрошената му, смолисточерна коса се къдреше подобаващо около лицето и раменете му. С махнато покривало, очите му изглеждаха още по-зелени в контраст с леко светлокафявата му кожа и гъсти черни мигли.