– Никакъв – отвърна той, гласът му беше плътен, докато отпиваше глътка ейл. – Сърцето ми е мъртво и напълно неспособно да бие за жена.
– Напълно?
– Да. Една жена само ще ме разсейва от задълженията ми, а аз винаги ще се страхувам да я оставя, за да не би главата ѝ да се обърне към друг в мое отсъствие.
Тя го погледна с повдигнати вежди.
– Жените не са по-неверни от мъжете, милорд. Нужни са двама, за да се извърши изневяра.
– Да, наистина е така.
Тя пристъпи напред и постави лютнята в скута му.
– Имате ли нужда да ви покажа струните?
Той поклати глава.
Роуина беше стресната в момента, в който той постави ръце на лютнята и започна да свири стара балада. Направи няколко грешки, но общо взето техниката и уменията му бяха впечатляващи.
Това беше мъж, който някога беше свирил често. Очевидно майка му го беше научила добре.
– Ти си забележителен.
– Заслугата е на майка ми. Тя често казваше, че единственият начин да се домогнеш до сърцето на жена, е с поезия и песен.
– Ти не си ли съгласен?
Той я погледна насмешливо.
– Все още не съм срещнал менестрел, който да е по-преследван от мен, Роуина. Не съм забелязал да се криеш в храстите с един от твоите скимтящи трубадури.
Тя се засмя напук на себе си.
– По-верни думи никога не са били изричани.
– Какво е това?
Страйдър вдигна поглед и видя Свен да влиза в палатката. Лицето на мъжа беше ужасено, когато видя Роуина и лютнята в ръцете на Страйдър.
– Не, не, не! – сопна се мъжът, втурвайки се напред, за да издърпа инструмента настрани. – Мисля, че водихме тази дискусия. Ти и Роуина се мразите, докато ние държим придворните ѝ дами заети, за да не се правят на сватовници. И ето че ви обърнах гръб и намирам двама ви тук... сами. Не, не мога да позволя това.
Роуина размени объркан поглед със Страйдър.
– Казал си на мъжете си да занимават дамите ми?
– Не – бързо отвърна рицарят. – Те поеха дълга сами. Честно казано, нямам нищо общо с машинациите им. – Той погледна към рицаря си. – Наистина те полудяха.
– Не, не сме луди, Страйдър. Ние само следим за най-доброто за всички.
Свен подаде лютнята на Роуина и я подтикна към вратата.
– Това не е мое – каза тя, отскубна се от хватката му и тръгна към Страйдър.
Лицето на Свен беше ужасено.
– Вече се е внедрила. Поръчал си едно от тези за себе си?
– Успокой се – рязко нареди Страйдър. – Принадлежеше на майка ми.
– Ах – въздъхна Свен.
Той взе лютнята от Роуина и я подаде на Страйдър.
– В такъв случай върни я в скривалището, докато аз придружавам дамата обратно до замъка.
– А ако аз искам да остана? – попита Роуина.
Свен не се поколеба с отговора.
– Ще ви упоя.
Лицето на Роуина изразяваше ужас.
– Твоят мъж сериозен ли е?
– Най-вероятно – Страйдър подаде лютнята на Свен. – Прибери това, а аз ще я придружа до замъка.
– Това по-скоро противоречи на целта да ви държим разделени.
– Достатъчно глупости, Свен. Аз и Роуина сме само приятели.
– А адът е само благоуханен остров. Не, мисля...
– Прибери лютнята – каза твърдо Страйдър, прекъсвайки го. – Ще се прибера бързо.
– Ако не го направиш, ще изпратя Вал след теб... с изваден меч.
Страйдър поклати глава, докато подаваше ръката си на Роуина.
– Искам между двама ви да има един метър разстояние.
Страйдър го пренебрегна.
– Може би трябва да го назнача като бавачка.
Роуина постави ръка в сгъвката на ръката му.
– Ммм, той може да се докаже като добра бавачка. Моята собствена не е толкова грижовна.
Чертите на Страйдър омекнаха.
– Не съм стара жена – извика Свен след тях, докато ги наблюдаваше от входа на палатката. – И много добре знам колко време отнема пътят до замъка и обратно. Ако не се върнеш, ще се уверя, че си довлечен обратно.
– Той винаги ли се държи толкова закрилнически? – попита Роуина, докато вървяха към замъка.
– Не. Всъщност винаги липсва, когато ме преследват жени.
– Тогава не ме харесва.
– Не теб лично. По-скоро не харесва мисълта за принудителната ни женитба. Живее в страх, че ще бъде ограден някъде.
Коментарите на Свен вече бяха заглушени. Неразбираеми.
– Бих си помислила, че всички мъже копнеят за дом – каза Роуина.
– Може би някои, но не и ние. Ние прекарахме три години, заключени далеч от тук. Сега за нас е трудно да сме затворени някъде. Заради това предпочитам палатката си, макар да мога лесно да поискам стаи в замъка. Също като Свен, не харесвам каменни стени около себе си.
Роуина я болеше за него и това, което сигурно беше изстрадал като затворник.