И сприхави коментари.
Кой можеше да предположи, че може да е толкова сърдечна и пленителна?
Когато достигна палатката си, той намери Свен да седи вътре с Назир и Зенобия.
– Някакъв късмет? – попита той двамата сарацини.
Те поклатиха главите си.
– Ако асасинът е тук, той не иска да осъществи контакт – спокойно отвърна Назир.
– Като стана на въпрос, ти имаш ли някакви усещания? – Страйдър се обърна към Зенобия.
– Нищо засега. Иска ми се да можех да насочвам дарбата си по-добре, но за нещастие не мога.
– Нещо от Кристиан тогава?
– Отново нищо.
– Трябва да се върна в залата – каза Зенобия, ставайки на крака. – Мъжете често говорят по-лесно, когато пият и жена им се усмихва. Може би някой от тях ще изтърве нещо.
– Ще те придружа – заяви Свен и също стана.
Назир не помръдна и не проговори, докато не останаха насаме.
– Какво имаш наум? – попита Страйдър.
– Мисля си, че нашият асасин не е един от моите хора, а по-скоро един от вашите.
Страйдър се намръщи на думите му.
– Как така?
Назир протегна ръце, за да ги покаже на Страйдър.
– Не се вписвам сред вашия вид.
Рицарят се намръщи на това, докато гледаше приятеля си, облечен като европейски благородник.
– Смесваш се по-добре, отколкото си мислиш. Кожата ти не е по-тъмна от моята.
– Може би, но има други неща, които правя и са вкоренени в мен, за разлика от твоите хора. Мисля, че нашият убиец е един от вашите, който е обучаван от моите и след това е пуснат подир теб.
Страйдър обмисли предположението. Беше срещал Син МакАлистър повече от веднъж. Както беше посочил Назир, Син беше обучен от сарацините да убива европейци.
– Има смисъл. И така, как ще го намерим?
– Ти.
– Аз?
– Ако той е тръгнал след членове на Братството, кой е по-добре да нападне, ако не мъжа, който ни предвожда?
– Аз не съм предводителят.
– Всички ние ти се подчинявахме в лагера и ти много добре го знаеш. Ако те са тръгнали след нас, очевидно е, че ти си в списъка на мъжете, които трябва да бъдат убити.
Назир се изправи на крака.
– Ще те оставям и се надявам достатъчно скоро той да се появи пред теб.
– Искаш ме мъртъв, а?
Лицето на Назир стана убийствено сериозно.
– Не, приятелю. Никога това. Пожелавам ти скоростта на кобра.
Страйдър наведе глава, докато Назир напускаше. Останал сам, той сграбчи бокал с ейл и го занесе до леглото си, където се приготви за сън.
Беше рано за него, но ако Назир беше прав, щеше да е най-добре да даде на асасина достатъчно време, за да направи хода си.
Докато махаше дрехите си, мислите му се върнаха към Роуина, и той се усмихна, спомняйки си лицето ѝ, когато го беше видяла гол.
Толкова обичаше да я дразни.
Докато лягаше, той осъзна колко точно му се искаше да не я беше оставил в залата. Колко силно желаеше да бъде тук в леглото му с него.
Щеше ли да бъде също толкова игрива и между чаршафите му?
Да, без съмнение. И докато позволяваше на мислите му да скитат, почти можеше да се закълне, че чува смеха ѝ във вятъра.
Завъртайки се, Страйдър се загледа в стената и си представи лицето ѝ.
Беше срамота, че избра този момент да се обърне. Ако не го беше направил, може би щеше да види сянката, която се понесе покрай дясната страна на палатката му...
Глава 9
Роуина се събуди от звука на врявата навън под прозореца ѝ. Преди да успее да седне в леглото си, за да провери какво става, вратата ѝ се отвори рязко от Джоан и Елизабет, които забързаха през стаята, за да отворят кепенците и да погледнат надолу.
Облечени единствено в долни ризи, никоя от тях не си беше направила труда дори да се среше. Двете стояха надигнати на голите си пръсти, за да надничат навън.
– Роуина – каза Елизабет над рамото си, – ела бързо и погледни. Арестували са лорд Страйдър!
Роуина стана незабавно.
– Какво?
Напускайки топлината на леглото си, тя се присъедини към тях до прозореца, за да види хаоса, където повече от шестдесет човека се бяха събрали във вътрешния двор. Те викаха и крещяха всякакъв вид обиди и обвинения.
По средата им стоеше Страйдър заобиколен от кралската стража, която се бореше да го преведе безопасно през ненаситната тълпа, която настояваше за кръвта му. Лицето на графа издаваше всяка капка от гнева му.
С бумтящо сърце Роуина се отдалечи от прозореца, издърпа рокля от сандъка си, облече я и изтича навън.
Смътно чу Джоан, която я викаше да се върне, но не ѝ обърна внимание. Трябваше да разбере какво точно се беше случило и защо всички искаха главата на Страйдър.
Борейки се да завърже връзките на роклята отзад, тя си проправи път през тълпата, докато не излезе навън на площадката заедно с няколко души.