Хенри и Елеонор стояха настрани от тълпата с мрачни изражения.
– Не съм го извършил, сир – изръмжа Страйдър, докато кралската стража се опитваше да го вкара в замъка. – Знаете, че не съм.
По лицето на Хенри, Роуина можеше да види, че кралят му вярва.
– Върви тихо, Страйдър. Така е най-добре за всички.
Страйдър се забори дори още по-силно. Нужни бяха десет мъже, за да го завлекат нагоре по стълбите.
Графът се бореше с тях, докато не я видя.
Роуина потрепери. Погледите им се срещнаха и точно там тя видя най-шокиращото нещо от всичко.
Паниката на Страйдър.
И ако не знаеше по-добре, можеше да се закълне, че вижда блясък от страх в тези небесносини очи.
Един от стражите избута Страйдър през вратата.
Сърцето на Роуина препускаше, докато си проправяше път към Елеонор, която все още беше край Хенри.
– Ваше Величество? Какво се е случило?
Кралицата изглеждаше болна.
– Още един благородник е бил убит снощи. Роджър от Девъншир.
Роуина се прекръсти, чувствайки съжаление към мъжа, когото познаваше само по име. Той беше най-малкият син на барон и според слуховете бил доста добра партия.
– Но, Ваше Величество, не може наистина да вярва, че лорд Страйдър...
– Има доказателство, Роуина – каза Елеонор с остър и рязък тон. – Част от туниката на лорд Страйдър беше намерена в безжизнената ръка на Роджър, сякаш са се били. – Кралицата подаде на Роуина туника, на която беше скъсана яката. – Това беше взето от палатката на Страйдър тази сутрин, след като още един рицар казал, че е видял графа да напуска шатрата на Роджър миналата нощ.
Роуина се вторачи в пурпурната дреха и това, което символизираше.
Не. Не можеше да повярва, че Страйдър би направил нещо такова. Можеше ли?
Но защо Роджър? В крайна сметка разбираше причината за убийството на Сирил. Той беше почти животно и беше обидил Кит. Но Роджър...
Доколкото знаеше, никой никога не се беше оплаквал от мъжа. Защо Страйдър ще го иска мъртъв, още повече да го убие сам?
Нямаше никакъв смисъл.
Елеонор се огледа наоколо, докато мъжете заобикаляха краля и настояваха за живота на Страйдър заради деянието.
– Затвори си устата, скъпа – каза шепнешком Елеонор, вдигна ръка и затвори устата на Роуина. – Между нас да си остане, вярвам, че е невинен. Лорд Страйдър е прекалено интелигентен мъж, за да остави нещо толкова изобличаващо след себе си. Това вони на предателство, а мъжете, Бог да благослови душите им, са твърде обсебени от кръвожадност, за да видят истината.
– Но кой би искал да обвини графа за това?
Елеонор въздъхна.
– Графът има много врагове. Очевидно един е намерил най-ефикасния начин да се справи с него – тя погледна назад към съпруга си и се загледа внимателно. – Ще говоря с Хенри, когато сме насаме и ще видя какво може да се направи. Но засега съм съгласна с него. Ако Страйдър е заключен, тогава онзи, който желае смъртта му, няма да може да стигне до него. Той не може да внимава за нападение през цялото време, а повярвай ми, някой ще го нападне в гръб. С малко късмет нашият убиец ще нападне отново.
– А ако не го направи?
– Тогава нека се надяваме, че лорд Страйдър ще преживее процеса.
Роуина отстъпи назад, когато я обхвана ужас. Страйдър беше благородник, но Хенри можеше да избере който си иска съд за графа. Такъв, който можеше да го стави осакатен или още по-зле, мъртъв. Не, не можеше да позволи това да се случи.
Страйдър беше невинен. Знаеше го.
Кралицата се върна при краля, докато Роуина се опитваше да открие смисъл в това. Видя Кит да стои отстрани на тълпата заедно с мъжете на Страйдър. Всеки един от тях изглеждаше сякаш е способен да убие самия дявол, за да освободи Страйдър.
Оставяйки кралицата, Роуина се отправи към тях.
– Аз казвам да разбием стената, за да стигнем до него – изръмжа Свен.
Вал поклати глава.
– По-добре да се молим асасинът да убие още някой, и то скоро.
Зенобия заби лакът в ребрата на гиганта.
– Какво ужасно нещо си пожелаваш.
Ужасно или не, беше истина.
– Самата кралица каза, че ако никой друг не умре, те най-вероятно ще съдят лорд Страйдър – каза Роуина, когато се присъедини към тях.
– Тогава гласувам да убием Кит като жертвоприношение, за да докажем невинността на Страйдър – предложи Свен.
Зенобия изстена високо.
– Какво? – попита Свен невинно. – Той е най-малко полезен от всички ни.
– Мога да оспоря това – отвърна Кит с много обиден тон. – Изобщо не съм безпомощен. Аз казвам на теб да ти прережем гърлото като жертвоприношение.