– Аз не съм подходящ за теб, за да си тук с мен.
Хватката ѝ върху ръката му се стегна, изпращайки друга вълна на желание през него, докато той си представяше какво би било усещането за тази ръка, плъзгаща се по гърба му, придържащ го близо до тяло, което само искаше да вкуси.
– Знам – каза тя тихо.
– Дворът ще бъде скандализиран – предупреди я той, нуждаейки се думите да бъдат изречени както за негово, така и за нейно добро.
Тя сви рамене равнодушно, докато пускаше ръката му и се върна към оправянето на леглото му.
– Те ме презират така или иначе. Остави ги да клюкарстват, след като се налага. Ако съм късметлийка, ще ме дамгосат за такава блудница, че никой мъж не ще ме има.
Страйдър преглътна остро при думите ѝ, докато гняв унищожаваше желанието му. Той я издърпа далеч от леглото си, за да я погледне в лицето.
– Никога не се шегувай с това.
Роуина прехапа несигурно устни. Гневът в тона му я изненада. Докато говореше с него, беше лесно да забрави, че е свиреп рицар, способен да убива.
– Съжалявам, Страйдър, само се опитвах да разведря настроението ти.
Чертите му се отпуснаха заедно с хватката му върху ръката ѝ.
– Ти направи това в момента, в който пристъпи през онази врата.
Роуина му се усмихна, а думите му накараха сърцето ѝ да забие силно.
Следващото нещо, което осъзна, бе, че той я придърпа близо до себе си и я целуна шумно по устните. Тя се отпусна върху него, когато в тялото ѝ избухна желание.
Неговата сила. Неговата мощ. Беше нещо, което никога не бе познавала. Ако упадъкът имаше вкус, то той щеше да бъде като устните на Страйдър. Никой мъж не трябваше да е толкова изкушаващ. Не беше учудващо, че жените го преследваха така.
Той използва времето си, за да изследва устните ѝ, да вкусва сетивата ѝ с езика си, докато тя го държеше в ръцете си.
А в задната част на ума си се чудеше, какво ли щеше да бъде да познае библейски този мъж, който я целуваше толкова нежно...
Водолея издърпа кинжала си от сърцето на вестоносеца и избърса острието в туниката на мъжа. Беше хубаво, че бе видял пратеника да се спотайва в сенките близо до замъка. Всеки друг щеше да го помисли за прислужник, но той познаваше сарацинския шпионин, когато го видеше. Имаха отличителна походка, която никога не можеха да скрият.
И така, тук имаше друг асасин. Проклятие. Сарацините го бяха предупредили, че ще го държат под око, че никога няма да се освободи от тях, докато не изпълни договора си. Но след всичкото това време беше подмамил себе си с фалшиво чувство на сигурност.
Още по-глупав беше да мисли дори за минута, че е свободен от договора. Че някога ще се освободи от миналото си.
Те бяха тук. Бе съмнение имаха намерение да го убият.
Много добре. Не можеше да бяга завинаги.
И когато беше притисната към стената, лисицата винаги атакуваше. Беше време да покаже на господарите си какво точно беше научил в ръцете им.
Внимателно той обви тялото на сарацина в одеяло и го върза здраво. Нямаше да е добре, ако някой намери друго мъртво тяло, докато Страйдър беше заключен. Особено такова на сарацин. Щеше да предизвика прекалено много въпроси и подозрения.
Водолея внимателно скри тялото в палатката си, правейки всичко възможно никой да не го види. Постави го под леглото си и се увери, че никой няма да го забележи, ако влезе в жилището му. Не че някой щеше да го направи.
Кралският двор го отбягваше като чумав просяк. Което беше добре, превръщаше убиването в лесно изпълнение.
Щеше да се отърве от тялото след падането на нощта. След всичко заличаването на подобни доказателства беше едно от многото неща, които бе научил доста добре в ръцете на сарацините.
Твърде лошо бе, че не бяха осъзнали какво ще се случи, когато освободяха лисицата обратно в дивия свят. Нямаше да позволи да бъде извикан или накаран да мълчи. Никога.
Извади пергамента от чантата на мъртвия мъж, седна и отново го прочете.
Беше адресирано до друг асасин тук, по средата на тържествата по повод турнира с нареждане да убие Водолея и някой, наречен Чакала. Така да бъде. Начинът да бъде убита усойницата, бе да се отреже главата ѝ.
Всичко, което знаеше, бе, че писмото е адресирано до Скорпиона. Според съобщението той беше някой от тях, изпратен да убива също както Водолея.
Твърде лошо, че пратеникът се беше нанизал на кинжала на Водолея, преди да успее да даде описание на Чакала или Скорпиона.
Нямаше значение. Щеше да намери Скорпиона и да го убие.
Въздъхвайки, Водолея скри чантата на вестоносеца заедно с тялото, постави фалшива усмивка на лицето си и излезе навън, за да се присъедини към останалата част от двора на Хенри, за да намери Скорпиона.