Роуина остана смълчана, когато осъзна, че току-що Страйдър ѝ беше поверил тайна, която можеше да го съсипе. Ако тя споменеше и дума за статута му на копеле, той щеше да изгуби титлата и земите си.
Не че щеше да го направи. Как щеше да предаде този мъж, когато той току-що беше разголил душата си пред нея?
Тя се протегна и постави длан върху наболата му страна.
– Ти имаш правото на титла повече от който ѝ да е мъж, когото познавам – каза искрено Роуина. – Ти си единственият рицар, който е мил. Честен.
Той изсумтя на това.
– Може би имаш нужда да излизаш по-често.
Тя се усмихна, когато той използва думите ѝ срещу нея.
– Излизам достатъчно често, за да знам истината.
Той наведе глава и я целуна нежно по устните. Вкусът на Страйдър и виното връхлетяха в главата ѝ и я замаяха. Целувката му беше страстна, изискваща.
Бездиханна, Роуина не протестира, когато той положи гърба ѝ на пода. Съществото ѝ гореше от интимния контакт на тялото му, долепено към нейното, докато тежестта му я притискаше надолу, хващайки я в капан.
Това беше най-удивителното нещо, което беше изпитвала. Мускулестото му, твърдо тяло лежеше изцяло върху нея. Гърдите му до бюста ѝ, краката му до нейните.
Дълбоко заровения в нея огън се разгоря, оставяйки я сгорещена и копнееща.
Страйдър ближеше и закачаше устата ѝ, искаше да вкуси повече от нея. Не, нуждаеше се да вкуси повече от нея.
Вкусът и ароматът ѝ бяха всичко, за което можеше да мисли. И усещането за нея под него беше повече, отколкото смъртен мъж можеше да понесе.
Той трябваше да я има...
Страйдър се отдръпна от нея с дълбок стон, роден от голяма болка и усилие.
– Трябва да си тръгнеш сега, Роуина.
Тя се намръщи с невинен и открит поглед.
– Защо?
– Защото те искам прекалено силно, за да бъда джентълмен, а и пих прекалено много. Ако не напуснеш сега, ще те взема и ще ти покажа физическата страна, за която пишеш във всички онези песни.
Роуина преглътна от дълбокия му, дрезгав глас. От обещанието, което ѝ даваше и от избора.
Можеше да види нуждата в очите му, докато я наблюдаваше отблизо. Да види голото желание за нея.
Върви.
Не го направи. Всъщност винаги се беше чудила какво ли щеше да е усещането да приеме мъж в тялото си. Елизабет и Джоан отдавна бяха изгубили девствеността си. Късно вечер, след като всички си бяха легнали, те често ѝ бяха разказвали какви са мъжете.
Роуина винаги е била прекалено изплашена за себе си и за положението си, за да опита това, което правеха те.
Но за пръв път, след като Джоан се беше върнала от първата си уговорена среща цялата с порозовели страни и пълна с подробности, Роуина почувства смелостта ѝ да се надига.
Искаше да опознае този мъж. Нямаше никакъв смисъл. Беше прекарала целия си живот, опитвайки се да убеди мъжете да оставят мечовете си и все пак беше на път да даде най-ценното си притежание на рицар.
Но той не беше кой да е рицар.
Той беше Страйдър от Блекмор.
– Ще ме нараниш ли? – попита тя, припомняйки си как Бриджит бе плакала в нощта, през която беше за пръв път с мъж.
Макар да беше менестрел, той не бе никак нежен с приятелката ѝ.
Страйдър беше обиден от въпроса ѝ.
– Как бих могъл да те нараня някога?
Поемайки дълбоко дъх за кураж, тя обхвана лицето му с ръце и се насили да говори от сърце.
– Тогава съм твоя, милорд.
Страйдър не можеше да диша, докато думите ѝ поразяваха замъглените му сетива. Със сигурност тя нямаше наистина да го остави...
– Не разбираш ли какво ти казвам?
– Девствениците не са глупави, милорд – отвърна тя и зарови пръсти в копринената му черна коса, изпращайки тръпки надолу по цялото му тяло. – Аз съм напълно пораснала жена и съвършено разбирам какво искаш от мен. И аз желая да ти го дам.
Тогава той се върна на устните ѝ и остави цялата сила на желанието му да препусне през него. От толкова дълго време беше затворен към света, неспособен да се обърне към ласките на жена.
Колко иронично, че сега със сетива, притъпени от вино, умът му беше странно бистър и напълно осъзнаващ.
Изпитваше чувства към нея толкова дълбоко в себе си, че тялото буквално го болеше. Не знаеше какво има в нея, но тя докосваше нещо в него – някаква чужда част, за която никога не беше подозирал.
Точно сега се нуждаеше от физическа връзка с нея.
Имаше нужда да я усети увита около себе си, докато се изгубва сред мекотата на женското ѝ тяло.
Роуина беше нервна и дори малко изплашена, когато Страйдър достигна разхлабения корсет на роклята ѝ. Този момент беше необратим. Веднъж след като го допуснеше в тялото си, нямаше да има връщане назад.