Завинаги щеше да се промени.
Щеше да знае неща за света и най-вече за мъжа в ръцете си, каквито не беше подозирала преди.
Но вече знаеше за Страйдър истини, за които никой друг не подозираше.
Тя изстена, когато той плъзна устни по врата ѝ и подразни кожата ѝ с езика си, а после и със зъби. Макар приятелките ѝ да описваха физическия акт, те никога не бяха споменавали поразителното вцепеняване, което чувстваше сега. Начина, по който тялото ѝ пламтеше от докосването му. Неопределения страх, който я оставаше бездиханна и слаба дори когато желанието и любопитството я превземаха.
Страйдър се отдръпна от нея и издърпа туниката си над главата.
Роуина се протегна и прокара ръце по изваяните му рамене. Те бяха твърди и изпълнени със сила. А начинът, по който се огъваха, когато се движеше...
Беше повече, отколкото можеше да понесе.
Той се разположи между разтворените ѝ бедра. Платът на роклята ѝ беше обхванал краката ѝ, докато той разхлабваше долната ѝ риза.
– Страхуваш ли се от мен, Роуина? – попита той.
Дъхът му гъделичкаше кожата на бузата ѝ.
– Не ме е страх от теб, Страйдър.
От себе си се боеше. И от тези опияняващи чувства, които я караха да му се предлага.
Той ѝ се усмихна с тези трапчинки, преди да отдръпне настрани горната част на роклята ѝ и да оголи дясната ѝ гърда. Топлина опари страните ѝ, когато той наведе глава и пое стегнатото ѝ връхче в устата си.
Тя изскимтя от желание, придърпа главата му към себе си и го задържа, докато той я вкусваше. Чувстваше всяко докосване на езика му дълбоко в тялото си, през целия път до корема си, който се присвиваше с всяко захапване.
Страйдър изстена от вкуса на Роуина. Ръцете ѝ бяха дълбоко заровени в косата му. Кадифето на роклята ѝ галеше кожата му, но не беше изобщо толкова меко, колкото бледата ѝ, нежна кожа.
Внезапно той намрази роклята, която я пазеше от него. Целувайки зърното ѝ, той се отдръпна назад достатъчно, за да издърпа плата надолу по тялото ѝ.
Дъхът му секна при вида на горната гола половина на тялото.
Тя беше изплашена, Страйдър знаеше това. Можеше да го усети и все пак тя не каза нищо, докато той свличаше роклята ѝ все по-надолу, докато най-накрая можеше да види онази част от нея, която желаеше най-силно.
Роуина беше унижена да лежи гола пред него. Беше се облякла толкова бързо, че дори не беше помислила да сложи чорапи или обувки.
Беше напълно гола пред него: физически и емоционално.
Той я издърпа да седне и я целуна леко по устните.
– Красива си – прошепна той. – Определено си заслужава да се пропилеят няколко сладникави думи.
Тя беше поразена срещу него.
– Трябва ли да съм поласкана от това?
Но дяволитото му очарователно изражение ѝ каза, че не беше искал да я обиди. Просто се закачаше с нея.
Роуина наблюдаваше тихо, докато Страйдър се доразсъбличаше. Имаше нещо странно в това да лежи гола с него в килията му. Но поне нямаше прозорци към двора. Единственият беше разположен високо в стената, далеч над главите им. Никой не можеше да ги види.
А ѝ те говореха достатъчно тихо, че никой да не може и да ги чуе.
– Някога докосвала ли си мъж, Роуина?
Тя поклати глава.
Той взе ръката ѝ в своята и целуна отворената ѝ длан, след което бавно я придвижи до ерекцията си. Тя прехапа устни в очакване, преди той да постави ръката ѝ върху себе си.
Той затвори очи и изсъска от удоволствие, докато тя нежно изследваше твърдата му мъжественост. Беше толкова странно нежно и все пак твърдо като скала. Не можеше да си представи какво щеше да бъде да го поеме в себе си.
Но скоро щеше да разбере.
Плъзна ръката си надолу по кадифената му дължина, докато можеше да го обхване.
Страйдър наведе глава, за да дразни гърдите ѝ, докато тя изследваше онази част от него, която беше толкова невероятно различна от нея.
Той застана на колене и обхвана лицето ѝ в ръце.
– Нямаш идея колко много искам да те взема, Роуина. Колко отчаяно искам да те яздя.
– Да ме яздиш?
– По скандални начини.
Очите му бяха нежни, когато целуна ъгъла на устните ѝ. После се придвижи надолу. Този път едва докосна с език гърдите ѝ, преди да се спусне към корема ѝ.
Избута я назад върху ръцете ѝ, докато прокарваше устни надолу и все по-надолу.
– Страйдър?
Той не ѝ отговори, докато с лакът раздалечи краката ѝ, след което зарови устни в нея.
Роуина падна назад от невероятното чувство да го усеща там. Можеше да се закълне, че вижда звезди, докато езикът му ѝ правеше невероятни неща.
Страйдър не бързаше, докато дразнеше и измъчваше тялото ѝ. Беше мечтал да предяви претенции върху нея от първия момент, в който се бяха срещнали и тя се беше хвърлила в ръцете му. Сега, след като я имаше, искаше да ѝ отдели достатъчно време. Да изследва всеки сантиметър от тялото ѝ, докато и двамата не бъдат задоволени и изтощени.