И когато Роуина свърши заради него, той се усмихна, но все пак не спря. Отказа да го направи. Искаше тя да опознае цялостното усещане от първия си оргазъм.
Ръмжейки, той погледна нагоре, за да види удоволствието върху лицето ѝ, докато тя се извиваше и стенеше.
Беше красива гледка.
Страйдър изчака, докато последният трепет я напусна и тя се замоли за милост. Прокарвайки пътя си нагоре с целувки, той беше повече от готов да ѝ разкрие остатъка от женствеността ѝ.
Раздели нежно краката ѝ и положи тялото си внимателно там, така че да причини възможно най-малко болка с бедрото си.
Роуина се стегна, когато почувства върха на мъжествеността му срещу себе си.
Страйдър взе ръката ѝ в своята и я хвана здраво, миг преди да се плъзне в тялото ѝ.
Тя изплака в момента, в който той я изпълни. Чуждата пълнота беше шокираща и все пак странно приятна.
Значи това беше плътското желание, помисли си тя, когато той се задържа неподвижен, докато тялото ѝ се нагоди към размера му.
Това беше усещането да е притежавана от един мъж.
Тя се беше чудила много пъти, но никоя мечта не можеше да се сравни с чувството да му се отдаде. Да, имаше болка, но особената близост, която изпитваше към Страйдър, бе много повече.
Той задържа дъха си, докато се бореше с нуждата вътре в себе си, да я язди силно и бързо. Животинската част от него не искаше да бъде нежен, но той нямаше да я нарани.
Тя му беше дала това, което нито една дама не беше направила. Нарочно отбягваше девственици от страх от хомота на брака.
Роуина не искаше да го хване за съпруг. Нито желаеше да го обяви за трофей. Тя споделяше себе си с него. Предлагаше му утеха и топлина.
Никога не беше чувствал нещо такова.
Тя беше нещо специално за него по начин, по който никоя друга жена не е била. Съмняваше се, че някоя друга жена може да означава нещо повече за него, отколкото тя точно сега.
Роуина почти изплака от изумителните си емоции, когато Страйдър нежно целуна ръката, която беше обхванал със своята, докато погледът му изобщо не се откъсваше от нейния. Бавно и леко той започна да се движи между краката ѝ.
Тя обви тялото си около него, сякаш усещаше сдържаната му сила. Беше невероятен. Можеше да повали мъж с един удар и все пак ето го тук, с нея дори по-нежен от благороден менестрел.
Фактът, че знаеше на какво е способен, правеше нежността му още по-затрогваща.
Чуваше задъханото му дишане, докато надигаше бедрата си, за да го поеме по-дълбоко.
Страйдър се опита да я изчака, но това не беше възможно. Прекалено скоро той почувства удоволствието му да се надига, докато вече не можеше да го задържи. Ръмжейки дълбоко в гърлото си, той зарови лице във врата ѝ и вдиша сладкия ѝ аромат, преди да се освободи в нея.
Роуина лежеше неподвижно, докато той я държеше. Сърцето му биеше срещу гърдите ѝ, а накъсаният му дъх милваше ухото ѝ.
– Благодаря ти, ma petite9 – прошепна той.
Роуина го стисна здраво.
– Удоволствието беше мое, милорд.
Страйдър я целуна, докато се отдръпваше. Тя беше удивителна. Бяха му казвали, че девствениците най-често плачели по време на първия им път, и все пак нямаше сълзи в очите на Роуина.
Вместо това тя гледаше към него като жена. Заситена. Доволна и приветлива.
И точно тогава той знаеше, че трябва да направи правилното нещо за нея. Без значение от неговите убеждения по въпроса.
Без значение от здравия му разум.
Честта му го задължаваше.
Поемайки дълбоко дъх, той се насили да произнесе думите, които се беше заклел пред себе си, че никога няма да изрече.
– Ще се омъжиш ли за мен, Роуина?
Тя погледна към него, премигна два пъти и избухна в смях.
9 малката ми (фр.ез.) – Б.пр.
Глава 10
Роуина беше съвсем убедена, че Страйдър се шегува. Със сигурност той не очакваше наистина тя да се омъжи за него сега. Що за лудост би било това.
Но обиденият поглед на лицето му ѝ подсказа, че въпросът му е бил искрен.
Внезапно тя се почувства много виновна за това, че се изсмя на предложението му. Не беше жена, която би наранила умишлено чувствата на някой, най-малкото тези на Страйдър.
– Ти си сериозен? – попита тя, докато се протягаше за долната си риза и я нахлузваше през главата.
Някои неща беше по-добре да ги вършиш облечен и да спориш с мъж за нежелано предложение за брак бе едно от тях. Нагласи чаршафа около себе си и седна на пода, наблюдавайки го, докато предложението му ехтеше в ушите ѝ. Ако беше с ума си, щеше да го приеме.