Но мъжът пред него изобщо не беше като момчето, което познаваше. Този Деймиън беше гневен и огорчен. Гневът му искреше като лед в зеленикаво-златистите очи, които гледаха към Страйдър от процепите на шлема на Деймиън.
Страйдър нямаше представа какво бяха причинили сарацините на приятеля му, но беше очевидно, че не го бяха държали с удоволствие заради откуп, както му беше казал, че ще направят.
Деймиън ритна към крака на Страйдър, след което замахна към главата му.
Блекмор едва избегна убийствения удар.
Деймиън пусна меча си, сграбчи го за туниката и го метна към ниската преграда, която разделяше тяхната зона от тази на зрителите.
Страйдър пусна собствения си меч, когато се забориха с ръце. Това не беше битката, която Хенри беше замислил. За Деймиън това беше лично.
И това накара сърцето на Страйдър да се свие. Много пъти се беше опитвал да говори със стария си приятел през последните няколко години само за да получи отказ от мъжете на Деймиън.
– Никога не съм имал намерение да бъдеш наранен – каза Страйдър.
Деймиън изръмжа ниско и дълбоко като страдащо животно, преди да забие юмрука си в рамото му.
Страйдър пое удара, без да трепне.
– Да не си посмял да бъдеш лицемерен с мен, копеле такова. Обещавам ти, че няма да напусна това поле, преди да се окъпя в кръвта ти.
– Това ли искаш? – попита Страйдър, докато избягваше друг удар. – Това ли е, което ще те накара да оставиш миналото настрана? – той свали шлема си от главата и погледна към приятеля си. – Аз все още те смятам за мой брат, Деймиън.
Деймиън го зашлеви през лицето.
Страйдър го погледна, докато вкусваше кръвта на устните си. Облизвайки металния вкус, той се изправи.
– Бий се с мен, проклет да си.
Страйдър поклати глава.
– Не искам да се бия с теб.
Деймиън вдигна глава като чу това, после се обърна, за да вземе отново меча си. Когато отново се изправи срещу Страйдър, студенината в погледа му го накара да потрепери.
– Много добре тогава – отвърна той. – Но преди да те убия и да отидеш в свитъците на писарите като доказан убиец, позволи ми да ти кажа нещо.
– Какво?
– Знам за момчето, към което си нарушил обещанието си Утремер. Водолея.
Страйдър замръзна при тази новина.
– Откъде знаеш това име? – Отвратително чувство мина през него. – Ти?
Деймиън се засмя на въпроса му.
– Де да бях такъв късметлия. Не, не бях аз, но знам много за него. Можех да чуя виковете му в нощите, когато го измъчваха, след като ти и Братството ти го зарязахте. Чувах проклятията му и молбите му да умре.
Страйдър не можеше да диша, когато болката го превзе.
– Той беше мъртъв, когато се махнах.
– Не – каза Деймиън с нотка на злобна радост с гласа си, – не беше. Оживя. Всъщност все още е жив и мрази теб и всички от Братството, които го оставихте, за да страда. Той те мрази дори повече, отколкото аз. Всеки път, когато го биеха, той те проклинаше и се закле, че ще те види мъртъв.
– Лъжеш ме.
Деймиън поклати глава и Страйдър имаше ясното чувство, че бившият му приятел изпитва голямо удоволствие от болката, която му причиняваше.
– Ако се съмняваш в мен, попитай брат си за истината.
Страйдър се намръщи.
– Кит? Какво общо има той с това?
– Кит е Водолея, глупако.
Страйдър беше толкова зашеметен от новината, че едва видя пробождането, което го рани. Той се мръдна настрани, но не достатъчно бързо, че да попречи на острието да разреже ребрата му.
Крещейки от гняв, той се отдалечи от Деймиън и хвана меча си.
Роуина стана на крака, когато видя Страйдър ранен. Тълпата около нея едновременно пое въздух. Никой никога не беше ранявал преди графа. Никой. За разлика от останалите тя знаеше защо Страйдър не се бие с цялата си сила, но когато той хвана меча си и се обърна към Деймиън, тя осъзна, че нещо се е променило.
Вече нямаше съчувствие върху лицето на Страйдър. Само ярост, толкова силна, че дори от разстояние успя да я изплаши.
Страйдър нападна Деймиън като обладан от дух.
Деймиън отвърна, но беше безполезно. С една бърза атака, Страйдър наруши равновесието на противника си и събори Деймиън по гръб в праха.
Роуина пое остро дъх, когато Страйдър се приготви да убие принца.
Тогава, точно когато беше сигурна, че острието ще пробие сърцето на принца, Страйдър го отклони и го заби в земята.
Сложи крак върху гърдите на Деймиън и го прикова за земята.
– Сир? – гласът на Страйдър изкънтя в ранната сутрешна мъгла. – Победих шампиона ви. Нямам желание да убивам мъж, за да докажа невинността си. Никога не съм отнемал живот хладнокръвно и нямам желание да започвам сега.