И въпреки всичко, беше безпомощна срещу ненаситното желание на тялото си за него. Сърцето ѝ жадуваше да бъде близо до него. Да утеши този мъж, чийто очи бяха измъчени, също като буреносно море, завинаги лишено от слънчева светлина.
Той я насочваше с ръце, показвайки ѝ как да прави любов с него, докато е отгоре. Разкошната ѝ синя рокля се стелеше около тях, влачейки се по земята.
Тя наблюдаваше лицето му отблизо и се чудеше дали собствените ѝ черти отразяват удоволствието, което той ѝ даряваше. Дишането му беше учестено, той прехапа устната си и изръмжа, докато ръцете му я призоваваха да се движи по-бързо.
– Точно така, любов моя – прошепна той, когато тя намери ритъма, който удовлетвори и двамата.
Страйдър обхвана лицето ѝ в длани и ѝ позволи да се движи и заради двамата. Това беше всичко, което му пречеше да не разкъса роклята ѝ, докато тялото ѝ не се разголи пред него, така че да може да я докосва навсякъде. Да засити копнежа, който изпитваше, да гледа сочните ѝ извивки, докато ги вкусва. Обаче последното нещо, което искаше да ѝ причини, бе да я засрамва повече от необходимото, ако някой ги прекъснеше. Той вярваше, че Зенобия може да им осигури уединение.
Но просто в случай че...
Роуина изви лицето си в ръцете му и го целуна от вътрешната страна на китката. Сърцето му се забърза от този жест.
Тя беше изумителна. Истинска, неочаквана наслада.
Той почувства как тялото ѝ се стегна около члена му, докато забързва тласъците си. Усмивка играеше в ъгълчето на устата му, когато тя свърши заради него.
Това беше най-красивото нещо, което някога беше виждал. Виковете ѝ на наслада изпълниха ушите му и го стоплиха изцяло.
Придърпвайки я надолу към устните си, той погълна стоновете ѝ преди някой друг да ги чуе и повдигна бедрата си, забивайки се още по-дълбоко в тялото ѝ.
Можеше да почувства сърцето ѝ да блъска срещу гърдите му, докато я прегръщаше и се тласкаше още по-бързо, докато не намери собственото си освобождение, а тя го целуваше дълбоко и изцяло.
Стенейки от удоволствие, той вкуси усещането за влажната ѝ топлина, а тялото му беше напълно изцедено и задоволено. Нямаше нищо подобно на тази земя като неговата нимфа.
Никой изобщо не можеше да се съревновава с нея. Нито пък можеше да му даде по-блажен момент.
Роуина се подпря на лакът, така че да може да погледне надолу към Страйдър. Тя проследи с целувки ръба на челюстта му с набола брада и просто вдиша топлия му мъжествен аромат.
– Нараних ли те? – попита тя, разтревожена за раните и натъртванията, които се виждаха по цялото му тяло.
– Не, лейди. Иска се нещо повече от леката ти тежест, за да ме нарани.
Роуина легна върху гърдите му, с буза до сърцето му, което биеше силно и я успокояваше, докато той си играеше с косата ѝ. Страйдър повдигна собствената си ръка, за да проследи линията на носа ѝ.
– Толкова си мека.
Тя положи целувка върху сърцето му, след което се надигна, така че да може да го погледне.
– Ти не си.
Той ѝ се усмихна, очите му бяха горещи и изгарящи.
– Кажи ми защо не мога да ти устоя, Роуина. Ти пишеш за любов и желание. Защо те желая, след като разумът ми повтаря, че не трябва?
– Ако знаех отговора на това, тогава щях да разбирам защо съм тук, след като не трябва. – Прехапвайки устни, тя се отдръпна от него. – Какво правим, Страйдър?
– Мисля, че се влюбваме.
Мълчанието увисна между тях, докато тези думи ехтяха в настъпилата тишина.
Роуина знаеше, че е истина. Чувстваше го с всяка част от себе си и я караше да иска да избяга от ужас.
Челюстта му се стегна, докато пръстите му галеха бузата ѝ.
– А аз не мога да си позволя да ви обичам, милейди. Не мога.
– Знам. И аз не искам да обичам мъж, който никога няма да остане на едно място. Такъв, който никога няма да бъде доволен да остави настрани меча си в името на мира и да живее спокойно до мен.
Той въздъхна при думите ѝ.
– Не. Никога няма оставя меча. Не и докато деца като Деймиън са някъде там навън и биват наранявани. И не само сарацините са тези, които ги измъчват. Освобождаваме също толкова деца, които са държани от нашите хора, колкото наши деца, държани от тях. Не виждам края на тази война и докато е така, нямам друг избор, освен да направя всичко, което мога, за да помогна на онези, които страдат.
– Не можеш да спасиш света, Страйдър.
– Ако спася един човек, тогава ще спася техния свят. Домовете не се строят от една – единствена плочка, а по-скоро от стотици камъни. Ако се строши един камък, тогава цялата къща е изложена на опасност, дори да не е разрушена. Може и да не ги спася всички, но трябва да избавя толкова много от тях, колкото мога.