– Допреди теб, не знаех за други с моите задължения. Само Калб ал ‘Акраб е бил споменаван някога пред мен и се надявах, че той не е нищо повече от измислица, за да ме контролират.
Погледът ѝ се изостри.
– Защо не си убил още Уидоумейкър?
– Времето не беше подходящо.
Тя се раздвижи и застана пред него, тялото ѝ беше сковано от гняв.
– Да не си станал страхливец? Господарят ми казваше, че ти си най-хладнокръвният и ефективен убиец от всички, които бяхме изпратени навън. Какво чакаш?
– Какъв господар?
Тя настръхна, но не отговори.
– Ти си късметлия. Изпратиха те навън сам. Останалите от нас имаме по някой, който да ни наблюдава. Аз често приемам заповеди от вестоносците им.
Неприятно чувство мина през Водолея.
– Защо те стоят настрана от мен?
– Предполагаха, че ще изпълниш мисията си. Защо не си? – настоя тя отново.
– Какво те е грижа? Мислех, че ти и приятелките ти искате Страйдър да живее и да се ожени за Роуина.
Тя се подсмихна на това.
– Мислиш ли, че искам тя да се омъжи? Беше достатъчно лошо, че се върнах у дома в любящите обятия на семейството ми – тя изплю тези думи с отрова и омраза, които го смразиха. – Веднага след като баща ми разбра, че не съм девствена и няма да получа висока брачна цена, след като съм била използвана, бързо ме изпъди към дома ѝ, за да не се налага да ме вижда и да се чувства виновен заради случилото се, понеже той е бил невнимателен. За разлика от теб, аз смених един затвор за друг. Последното нещо, което искам, е да видя Роуина омъжена за мъж, който никога няма да остане в тази страна. Той ще бъде навън да рискува, докато ние завинаги сме заключени в Съсекс, за да може тя да тренира мамините си синчета с идиотската им поезия.
– Елизабет...
– Не – каза тя, отдръпвайки се от него. – Не ме докосвай и не използвай името ми. Никога не искам да го чувам от устните ти.
Той остави ръката си да падне.
– Защо самата ти не уби Страйдър?
– Опитах, но никога не остана насаме с мен, а после си помислих, че ако стана графиня Блекмор, той може да ме защити.
– Затова уби друг член на Братството, за да го натопиш? – попита той, опитвайки се да разбере мотивацията ѝ.
– Да. Роджър беше онзи, който изнасили Мери.
Водолея потрепери, когато си спомни нощта, в която членовете на Братството бяха избягали от затвора. Малка група от тях беше изпратена да ги освободи. Вместо това те си бяха направили удоволствието с тях и след това ги оставиха заключени в килиите им, а когато се завърнаха при другите, им бяха разказали измислена история за това как всички курви са мъртви.
Години наред беше мразил всички членове на Братството. Кой не би го направил? След тяхното бягство тези, които бяха останали, бяха наказани от враговете им.
Мери беше умряла по време на едно от наказанията ѝ след бягството на Братството. Тя беше плаха жена. Малка и деликатна. Сарацините я бяха пречупили като крехко цвете.
До ден днешен Водолея живееше само за да има достатъчно сила, за да се върне в затвора им и да убие онези, които са отговорни за това. За нещастие, се съмняваше, че някога ще има този шанс.
– Достави ми голямо удоволствие да убия Роджър – озъби се Елизабет. – И ще ми достави още по-голяма удоволствие да видя Страйдър мъртъв.
– Той е страдал достатъчно.
Тя присви устни към него.
– Какво знаеш ти за това? Никога няма да има достатъчно страдание там, където той е намесен. Ние сме онези, които страдаха най-много тогава и все още страдаме. Кажи ми правдиво, има ли нощ, която да минава без кошмарите ти да не те преследват?
– Да – излъга той. – Дадох достатъчно от живота си на онези демони. Отказвам да им дам повече.
Поне правеше всичко, за да живее така. През деня това беше лесно.
Само през нощта, когато спеше, не можеше да прогони кошмарите.
– Щастлива съм за теб – подигравателно каза тя. – Никога няма да забравя какво ми причиниха. Знаеш ли, че вече никога няма да мога да имам деца? Те се отнасяха толкова брутално към мен, след онзи път, когато бях бременна в ръцете им, че през цялото това време никога не заченах отново. Никога.
Очите ѝ заблестяха от непролетите сълзи.
Водолея искаше да я утеши, но знаеше, че тя няма да позволи. Нито щеше да приветства докосването му и нежеланите емоции, които то щеше да доведе. Като един от малкото мъже в килията ѝ, той беше слушал жените, когато страдаха по време на бременностите си и дори беше помогнал за израждането на няколко бебета.