– Мъртъв е – извика Кит. – Сега няма как да го разпитаме. Знаех си, че трябва да стрелям, преди да стигне бойниците. По дяволите. Той трябваше да падне от тази страна, а не от другата. Трябваше да се досетя, че ще предпочете да се хвърли пред това да го хванат.
Страйдър зяпна Кит.
– Ти и аз трябва да поговорим. Ние определено трябва да поговорим.
Кит срещна очите му само за миг, преди да отмести поглед. Започна да се отдалечава от стената.
– Почакай! – извика рязко Страйдър.
Кит се вцепени.
– Не съм ти куче, Страйдър, че да идвам и да си отивам по твоя команда.
– Не – каза той, поставяйки ръка върху рамото на Кит. – Ти си мой брат. И аз искам няколко отговора, като се започне с това откъде знаеше, че мъжът е тръгнал след мен.
Кит прокара ръка през черната си коса.
– Видях го да напада Кристиан и го последвах тихо, като се опитах сам да се погрижа за него. За съжаление, той избяга.
– През последния час, откакто напусна полето за обучение, всичките ти мъже бяха нападнати. Така че следващото ми предположение бе, че ще дойдат и за теб. Докато идвах насам, за да те предупредя, отново го видях и го подгоних. Ти и Роуина просто се озовахте на пътя ни.
Страйдър не знаеше коя част го шокира най-много – това, че брат му е преследвал убиец или че убиецът е толкова смел, че да нападне всичките му хора посред бял ден.
– Какво искаш да кажеш с това, че моите мъже са били нападнати?
– Всички са добре. Не вярвам, че нападенията са били предназначени за нещо друго, освен да си поиграят с тях. Просто бяха хванати неподготвени и се извинявам за това. Не мислех, че убийците ще атакуват посред бял ден, и нямах представа, че ще тръгнат след всички останали. – Кит насочи погледа си към стената, където бе убил асасина. – Поне има един по-малко от тях, за когото да се тревожим оттук нататък.
Страйдър не бе развеселен от тона в гласа на Кит или от блясъка в очите на брат си.
– Има ли някой пострадал?
– Ръката на Кристиан бе ранена.
Притеснен поглед се появи на лицето на Кит.
– Какво не ми казваш?
Кит тръгна надолу по стената, без да отговори. Страйдър скочи след него. Брат му не спря, докато се насочваше обратно по пътя, по който бе дошъл.
– Кит! – изкрещя той, бързайки да го настигне. Той сграбчи Кит за ръката и го дръпна, за да спре. – Какво става тук? И не ми казвай отново, че не знаеш. Познавам те добре.
Брат му отказа да срещне погледа му, докато лицето му променяше цвета си. Бе очевидно, че каквото и да се случваше, много разстройваше Кит.
– Можеш да ми кажеш всичко – каза Страйдър, смекчавайки тона си. – Знаеш това.
Челюстта на Кит затрепери.
– Не искам да пострадаш и не искам да умреш – Кит най-сетне срещна погледа му спокойно. Искреност гореше дълбоко в очите, които бяха точно копие на тези на Страйдър. – Каквото и да си мислиш, или пък чуеш, трябва да вярваш на тези две неща за мен.
Агонията го завладя, когато думите на Деймиън се завърнаха, за да разпалят гнева му.
– Ти си Водолея, нали?
Сълзи напълниха очите на Кит, преди да погледне встрани и Страйдър да получи своя отговор. Цялото тяло на брат му се разтърси и той сведе глава засрамено.
Страйдър не можеше да диша, докато си спомняше колко пъти беше говорил на Кит през стените на затвора им. Колко пъти бе обещавал на брат си, че ще го спаси, докато никога не бе разбирал, че Кит е бил този, на когото е говорел. Кит, чиито викове го преследваха през всичките тези години. И накрая той го беше оставил там, за да го малтретират. Страйдър искаше да умре сега, когато знаеше това, което се е случило. Той придърпа брат си в прегръдките си и го притисна силно.
– О, боже, Кит, никога не съм знаел, че си бил ти. Кълна се, че не съм те оставил там съзнателно. Ако имах дори намек за това, че все още си жив, щях да срина стените, за да те измъкна.
Той усети сълзите на Кит върху врата си.
– Сега знам това, Страйдър.
Брат му се отдръпна назад и сложи едната си ръка върху слабото рамо на Кит. Той наведе глава, докато погледите им не се изравниха.
– Така ли е наистина?
– Ако не бях уверен, вече щеше да си мъртъв. – Погледът на Кит бе зловещ и завладяващ. – От собствената ми ръка.
Страйдър бе несигурен относно тази нова страна на Кит. Бе свикнал да смята брат си за скромен и срамежлив, а не за твърд и смъртоносен.
– Колко души си убил?
Кит се отдръпна от него и развърза тъмнозелената кожа, завързана на лявата му китка. Той нави белия си ръкав, за да покаже на Страйдър това, което приличаше на списък, написан на арабски на ръката му.