Кит погледна Страйдър смутено.
– Тя беше тази, която те обвини за убийството на Роджър.
– А Сирил? Защо ме натопи за неговото убийство?
– Това беше нещастен случай. Свидетелят трябва да ме е зърнал и в тъмното е помислил, че си бил ти. В крайна сметка, как може Кристофър де Монгомъри да победи рицар с уменията на Сирил?
Страйдър си пое дълбоко дъх, за да успокои противоречивите си чувства. Беше ядосан на Кит и на съдбата за това, което се бе случило, и се чувстваше виновен, че бе изоставил брат си. Повече от всичко се чувстваше ужасно, заради това, че е подвел толкова много хора така безсмислено.
– Елизабет смяташе, че ми прави услуга, като те набеждава – каза Кит тъжно, преди да се отдалечи от Страйдър. – Ще си събера нещата и ще напусна компанията ви.
– Какво имаш предвид с това, че ни напускаш?
Кит спря, за да погледне назад към него.
– Какво друго ми остава? Не искаш курва сред вас.
Гневът възпламени Страйдър.
– Никога не изричай тази дума пред мен! Това, което е станало с теб, никога не е било по твоя вина. Бях там, помниш ли? Знам истината за това, което ти се е случило и няма да позволя на никого, особено на теб, да използва тази дума.
Нещо подобно на облекчение проблесна в очите на Кит. Все още имаше стена между тях, но той можеше да усети как съпротивата на Кит се пропуква. Той достигаше до него.
Страйдър потупа брат си по гърба, а след това го насочи към кухнята, където Роуина бе избягала.
– Хайде, трябва да се съберем всички заедно и да намерим решение на този проблем.
Кит спря по средата.
– Ще им кажеш ли кой съм?
– Не. Тайната ти е в безопасност с мен, малки братко.
Кит кимна с благодарност, докато вървеше до него. Те откриха Роуина в кухнята с точилка в ръце, сякаш бе готова да се бие. Страйдър се усмихна при вида ѝ. Тя беше наистина прекрасна, и то най-вече, когато се опълчваше срещу някой, който я заплашва.
Тя свали оръжието си.
– Премина ли опасността?
– Да. Кит спаси живота на двама ни.
Той поклати глава отрицателно.
– Всичко, което направих, беше да ви предупредя.
Роуина се усмихна на брат му, а след това положи бърза, целомъдрена целувка на бузата му.
– Благодаря ти, Кит.
Той изглеждаше ужасно засрамен, докато минаваше от другата страна на Страйдър.
От кухнята те отидоха в палатката на Свен. Същото синьо и златно както в тази на Уил, вътрешността бе подобна с изключение на това, че липсваше писалище и имаше малко легло. Мъжете на Страйдър вече се бяха събрали там: Зенобия, Свен, Вал, Назир и Кристиан, чиято ръка бе превързана.
– Всички ли са добре – попита Страйдър.
Кристиан кимна.
– Това беше просто рикошетен удар. Достатъчно, за да ме ядоса, но не стига, за да причини много щети.
– Кит каза, че всички сте били нападнати.
– Да – отвърна Свен. – Някой хвърли брадва към главата ми, докато тренирах, но никой не е видял кой.
– Някой дойде зад мен и се опита да ме наръга – каза Вал. – Хванах ръката му и го повалих. Той се обърна и се затича толкова бързо, че дори не можах да го огледам добре. Всичко, което знам е, че бе почти една глава по-нисък от мен.
– Към моята глава летеше кинжал – каза Назир. – Зенобия го видя и ме спъна навреме, за да ме спаси.
Зенобия го погледна мило.
– Винаги е удоволствие за мен да те злепоставя пред публика. – Тя се обърна към Страйдър. – Но също не видях кой го хвърли към него. Само отражението на слънчевата светлина в острието ме накара да осъзная какво е.
Подобно на Назир, той бе благодарен за бързите ѝ рефлекси.
– Нещо случи ли ти се? – попита я Страйдър.
– Виното ми бе отровено.
Страйдър усети как челюстта му увисва.
– Не се безпокой – каза тя. – Беше dharindus. Не съм сигурна как се нарича на вашия език, но това е доста често срещана отрова в Сирия. Разбрах в момента, в който помирисах виното, че е отровено.
– Защо ни нападат сега? – попита Свен, ставайки на крака. – И защо всички нас? – той се огледа. – Кой от вас разгневи враговете ни?
– Мисля, че го направих аз, когато не умрях – отвърна Страйдър.
Назир прокара пръсти по брадичката си замислено.
– Кой ги контролира?
Страйдър се принуди да не поглежда към Кит, за да не издаде брат си.
– Вярвам, че е някой, наречен Калб ал ‘Акраб.
– Сърцето на Скорпиона? – попита дрезгаво Вал. – Какво общо има с всичко това?
– Наблюдателя на Запада – отвърна Зенобия, докато светлина проблесна в очите ѝ. – Моите хора вярват, че звездата Калб ал ‘Акраб е отговорна за причиняването на раздори и заговори. Много от моите хора положили клетва пред нея да отмъстят на враговете ни. Това би било перфектното име за шпионин, изпратен тук, за да премахне всички вас. – тя погледна Страйдър. – Откъде научи тази дума?