Той не отговори.
– Аз му я казах – призна Кит, изненадвайки всички.
Страйдър чу ахването на Роуина, но тя не проговори, тъй като брат му продължи.
– Това е името на един убиец, изпълняващ смъртни присъди.
Страйдър пристъпи напред.
– Кит…
– Всичко е наред, Страйдър. Няма нужда да ме защитаваш повече. Уморен съм от цялото това прикриване.
Гърдите на Страйдър се стегнаха, когато Кит развързваше ръкава си и показваше на хората му това, което бе показал по-рано и на него, докато им препредаваше всичко останало. Роуина се премести до Страйдър и в интерес на истината той приветстваше близостта ѝ, особено ръката, която постави в неговата. Това го успокои дълбоко, докато страдаше заради брат си, който разкриваше най-позорните тайни на мъжете му.
Назир хвана ръката на Кит и прочетете имената върху нея.
– Обри, Джеймс и Винсънт не са тук и все пак бяха убити от убийци.
– Не съм единственият, когото са изпратили – Кит срещна погледите им на свой ред. – Всички вие търсите някой като Зенобия или Назир, но не сарацините са тези, които ще ви убият. А хора като мен. Ние се сливаме безпроблемно, защото сме едни от вас. Ние не смеем да кажем на никого къде сме били или какво се е случило с нас. Ние нямаме Братство, което да ни помогне. Ние сме безименни сенки, родени от срам и ужас. Ние нямаме останала съвест и всичко, което искаме, е да бъдем свободни.
– Ти ли уби Чарлз? – изръмжа Свен, когато хвана ръката на Кит и прочете имената. – Копеле!
Страйдър го хвана, преди да успее да достигне Кит.
– Да не си посмял!
Той принуди Свен да се отдръпне. Последният изгледа и двамата яростно.
– Той не е направил нищо, че да заслужи смъртта. Чарлз бе мой доведен брат, ти, безполезно куче.
– Знам – каза Кит, а гласът му се пречупи от болка. – Те ми позволиха да избера три имена, които искам като награда. Останалите, като Чарлз, ми бяха възложени.
– Кои три избра? – попита Кристиан.
– Единствените три, които знаех. Хю от Уелс, Джофри от Навара, и… – погледът му се насочи към Страйдър.
– Ще кърмиш пепелянка на гърдите си? – попита Свен Страйдър, а устните му се свиха отвратено.
– Брат ми не е пепелянка – процеди Страйдър между стиснатите си зъби. – И преди да го съдите, предлагам всички вие да си спомните, че е бил там в продължение на пет години, след като избягахме. Пет години сам. Той не е имал Братство, което да го защити. Не е имал приятели, които да му помогнат да преживява безкрайните дни. Кажете ми кой от вас не би направил всичко, което трябва, за да се да се измъкне от там?
Страйдър погледна Вал.
– Щеше ли все още да заемаш морално висока позиция, ако те бяхме оставили там?
Вал погледна встрани.
– Или пък ти, Свен? Колко дълго щеше да издържиш без Саймън, мен и останалите?
Гняв и напрежение тегнеха във въздуха, докато всички държаха на своето, че те са прави, а другите грешат.
– Приемаме гледната ти точка – каза Кристиан накрая, нарушавайки донякъде злокобната атмосферата. – Няма нужда да осъждаме Кит, заради оцеляването му. Всички ние тогава направихме неща, които никой от нас не иска да си спомня.
Той погледна замислено всеки един от тях.
– Кит рискува много, като ни се довери, когато можеше също толкова лесно да ни убие в съня ни. Той е поставил целия си живот в ръцете ни и го знае. Бихме могли лесно да го предадем на Хенри в името на правосъдието. Но аз поне нямам намерение да го наказвам повече.
– Откъде да знаем, че той не е този, който ни нападна днес? – попита Вал.
– Защото все още сте живи – отговори Кит с арогантност, която Страйдър никога преди не бе чувал. – Повярвайте ми, аз не правя такъв тип грешки.
За изненада на Страйдър, Кристиан пристъпи напред и протегна ръката си към Кит.
– Аз поне те посрещам в нашите редици. – Иронична усмивка изви устните му. – В края на краищата е по-добре да има убиец с нас, отколкото срещу нас.
– Да – съгласи се Зенобия, също подавайки ръката си.
Назир и Вал последваха примера им. Всички погледнаха към Свен.
– Много добре – каза той, присъединявайки се към тях. – Но ако някога опиташ нещо срещу мен, момче, аз ще бъда първият ти провал.
Кит разтърси ръката му.
– Така, сега какво ще правим? – попита Кристиан. – Как ще намерим този Калб ал ‘Акраб?
– Не можете – каза тихо Кит. – Не повече, отколкото можете да намерите останалата част от нас. Ние сме обучени да се крием под самите ви носове. Ще търсите някой, които не заслужава внимание, невинен. Някой, когото никога не бихте си помислили да обвините.