– Някой от Светите земи, който ни мрази – каза Страйдър.
Лицето на Роуина пребледня.
– Мога да се сетя за един човек, който отговаря на това описание.
– Да – съгласи се Страйдър. – Но не можем да отправим такова обвинение. Не и без неоспоримо доказателство. Ако посмеем да кажем нещо срещу него, ще загубим живота си. Да не говорим, че той може да е невинен в този случай. Погледнете ме. Колко от вас се съмняват в моята невинност относно убийството на Роджър?
– Никога не сме се съмнявали в теб – каза Вал обидено.
– Не сте? – попита Страйдър, извивайки вежда. – Дори и за секунда? А какво ще кажете за убийството на Сирил?
Те се огледаха неспокойно.
– Точно така – съгласи се Кит. – Страйдър почти умря заради грешка. Ако става въпрос, аз дори не съм сигурен, че Скорпиона е мъж. Правим предположение, без никакви факти, които да го подкрепят. Освен това търсенето на Скорпиона е загуба на време. Той или тя не се интересува от някой от вас. Калб ал ‘Акраб се изпраща само след нас, когато съвестта ни проговори или някой се опита да избяга, без да е изпълнил задачата си.
Вал скръсти ръце пред гърдите си и го погледна недоверчиво.
– Ако ние сме в безопасност, тогава защо Кристиан бе ранен и защо останалите бяха нападнати?
– Като предупреждение към мен – обясни Кит. – Няма съмнение, че Елизабет бе подобна жертва, защото се опита да ме покрие, или може би, както казах, тя се е изправила срещу нея или него. Призна ми, че има подозрения, но отказа да ми обясни. – Кит въздъхна. – Не, мисля, че Скорпиона си играе с нас.
– Как може да си сигурен?
– Отново повтарям, защото всички сте живи. Ако трябваше да умрете, щяха да ви нападнат през нощта, докато спите или докато стражата ви я няма. Не по средата на деня, когато можете да видите откъде идват нападателите. – Той погледна към Зенобия. – И не с отрова, за която Скорпиона знае, че можеш да разпознаеш.
Зенобия кимна.
– Той има право.
Свен пристъпи напред.
– Струва ми се, че знам един начин да примамим Скорпиона.
– Какъв е той? – попита Страйдър.
Свен погледна изпитателно към Кит.
– Имаме нещо, което той иска.
– Няма да излагаме брат ми на опасност.
– Страйдър, той е прав – съгласи се спокойно Кит. – Аз съм единственото нещо, заради което той ще се разкрие.
– Тогава смятам да те измъкна оттук и да те заведа на някое сигурно място.
Кит поклати глава.
– Няма такова място. Скорпиона ще ме намери, без значение къде ще отида.
– Може би. Но този път няма да си сам – увери го Страйдър. – Ние ще сме с теб. – Страйдър отстъпи и се обърна към групата. – След падането на нощта, искам Назир, Зенобия и Кристиан да те отведат при Шотландеца в северната част на Англия.
– И ако Скорпиона го последва? – попита Роуина.
– Ако Скорпиона е този, който си мисля, че е – каза Страйдър, – няма да го направи. Освен това, ако един благородник изчезне, ние веднага ще разберем кой е Скорпиона и аз ще изпратя Свен след тях, за да ги предупреди.
– Не мисля така – възрази Свен. – Не искам да бъда следващият намерен мъртвец.
Страйдър го изгледа злобно.
– Не се страхувай – каза Вал. – Ще дойда с теб и ще попреча на тези зли зверове да ти прережат гърлото.
Свен се засмя при тези думи.
– Това е единственият план, който имаме – заяви строго Страйдър. – Кажете на Шотландеца, че трябва да опази живота на Кит на всяка цена.
– Не се тревожи – успокои го Кристиан. – Шотландеца си умира от желание някой да проникне в крепостта му в търсене на един от нас. Мисля, че ще му се понрави идеята да спипа някой наемник.
– Добре тогава – каза Страйдър. – Докато дойде време за тръгване, всеки да се държи нормално и да не позволява никой да разбере за това, което сме научили.
– И какво сме научили? – попита Свен. – Че някой се опитва да ни убие. Знаехме това и преди.
Вал заби лакът в стомаха му.
– Предлагам, ако имаме нужда от саможертва, да използваме Свен. Той вдига твърде много шум за моя вкус.
Страйдър не им обърна внимание.
– Назир, Зенобия, ще останете ли с Кит до довечера? Не искам да бъде сам.
Назир кимна. Щом се увери, че ще го пазят, Страйдър хвана ръката на Роуина и тръгна към вратата.
– А сега погледнете това – каза Свен, посочвайки хванатите им ръце.
Вал го фрасна толкова силно, че мъжът се срина на пода в безсъзнание.
Страйдър погледна изпитателно едрия си приятел.
– Предупредих го, че искам тишина. Вие двамата вървете и не се притеснявай за нас.