Тя отмести поглед, сякаш бе разочарована от него.
– Не мога да повярвам, че ще му се размине въпреки това, което направи – каза тя с глас, натежал от искрена емоция. – Елизабет е мъртва заради него и аз искам той да си плати за това.
Той свали ръкавицата си и леко докосна кадифената ѝ буза. Нежната ѝ кожа с лекота успокои гнева му, породен от упорството ѝ. В интерес на истината се възхищаваше и уважаваше смелостта ѝ.
– Нямаме доказателство, че той я е убил. Всичко, което знаем е, че се е удавила. Може да е било нещастен случай.
Тя погледна към него с тези страстни зелени очи, неопетнени от трагедиите, които бяха белязали живота му.
– Наистина ли вярваш в това?
– Честно казано, не – призна той. – Не вярвам. Но никой няма да ни послуша, освен ако не го хванем на местопрестъплението.
Роуина изпусна една тежка въздишка. Страйдър видя как сълзите потъмняват очите ѝ, преди тя да ги пропъди.
– Длъжница съм на Елизабет.
– Знам, миличка – каза той, като погали бузата ѝ. – Разбирам необходимостта да оставиш духа ѝ да почива в мир, повярвай ми. Но като се самоубиеш, няма да я върнеш. Трябва да спреш да го следваш. Ако той е виновен, ние ще го хванем.
– Много добре.
Тя вдигна полите си, дарявайки го със скъпоценната гледка на глезените си, преди да се отправи обратно към замъка.
Страйдър наблюдаваше полюшването на ханша ѝ, докато се втвърдяваше, копнеещ да вкуси тези глезени... тези крака ... Може би тази вечер щеше да подкупи Вал да прати Свен в безсъзнание отново, така че двамата с Роуина да могат да се насладят на една нощ на необезпокоявана свобода. Издърпвайки ръкавицата си, той я хвърли в шлема си заедно с другата, и се отправи към шатрата си. Когато пристигна, бе слисан да види Деймиън там да го чака. Старият му приятел стоеше в средата, гледайки право в него, когато той влезе вътре.
– Тя е поразителна, нали? – попита Деймиън, а гласът му прогърмя като гръмотевица в тишината.
Страйдър не отговори. Въпреки че нямаше проблем с Деймиън, за него бе повече от ясно защо принцът го мразеше.
– Защо си тук?
Деймиън също не отговори на въпроса му.
– Тя е страхотен трофей за турнира. Казаха ми, че нови лордове пристигат ежедневно, тъй като Хенри официално е обявил, че победителят ще бъде съпруг на Роуина. Повечето от тях планират да я заключат в манастир, ако спечелят. Не могат да оценят дамата и острия ѝ език, но всички са влюбени в земите ѝ.
Страйдър изтласка настрана гнева, който се надигна при думите на Деймиън. Мъжът само се опитваше да го предизвика и той никога нямаше да му достави удовлетворението да знае, че е успял.
– Защо ми казваш това?
Деймиън сви рамене.
– Помислих си, че ще те интересува.
– Е, не ме интересува – каза той със смъртоносно спокоен глас. – Тук няма мъж, който да не е загубил в турнир срещу мен. Повечето от тях по няколко пъти.
– Сигурен ли си за това? – попита Деймиън.
– Да.
– Много добре тогава. Дръж се здраво за своята арогантност.
Деймиън се отправи към изхода, но спря, за да се обърне.
– Между другото, възнамерявам да участвам в турнира, за да спечеля ръката ѝ. Признавам, че си по-добър от мен с меча. Ръкопашният двубой никога не е бил силната ми страна, но копието е друг въпрос. Никой, дори и ти, лорд Блекмор, не може да ме победи там. Но не се притеснявай, Страйдър. Ще се грижа добре за твоята дама, след като се омъжи за мен.
Това успя да пречупи самоконтрола му. Когато Страйдър проговори със стиснати зъби, гласът му носеше цялата тежест на гнева му.
– Не, няма да го направиш. Спечелил, изгубил, или влачещ се, аз възнамерявам да направя така, че Роуина да е свободна сама да избере собствения си съпруг.
При тези думи Деймиън се засмя злобно.
– Наистина ли вярваш, че Хенри ще ѝ позволи такава свобода? Роуина се нуждае от могъщ лорд, който да отговаря за земите ѝ. Някой със силни политически връзки. Спечелил, загубил, или влачещ се, аз ще я имам. Помни ми думите.
След това изказване Деймиън напусна шатрата, като остави дрехата си да се вее зловещо зад него. Страйдър го последва навън.
– Тя никога няма да се омъжи за теб!
Той не обърна внимание на рицарите, които се обърнаха и започнаха да се взират в него, когато Деймиън спря, после отново се обърна. Принцът го гледаше в продължение на няколко удара на сърцето, преди да заговори със спокоен тон.
– Жените като нея лесно могат да бъдат ухажвани с песен и поезия. С любовни писма от този, когото желаят. Кажи ми, писал ли си някога любовно писмо? О, почакай, забравих. Ти не си нищо друго освен един неграмотен палячо. Всичко, за което си годен, е груба сила и това да поваляш зрели мъже на земята. Наистина ли мислиш, че в края на краищата тя ще избере варварин като теб пред някой като мен?