Деймиън се обърна и тръгна надолу по линията на шатрите. Нужна бе всяка частица от волята, която Страйдър притежаваше, за да не атакува Деймиън заради тези думи. Като стар приятел, принцът знаеше историята на родителите на Страйдър. Самият факт, че Деймиън бе хвърлил в лицето му разликата между това, че той е рицар, а Роуина образована и изтънчена, накара кръвта му да кипне. Но не повече, отколкото истината за това, което копелето беше казало. В дъното на съзнанието си той видя как снощи Роуина го дразнеше заради факта, че не успява да научи песните ѝ бързо и че пръстите му често са непохватни със струните.
Това, че той винаги е бил рицар и никога трубадур. Роуина обичаше трубадурите и песните им. И бе прекарала живота си в проповядване срещу рицарското звание... Той чу слабия смях на майка си да звънти в главата му, докато си спомняше за времето, когато бе критикувала баща му за простащината му.
– Искаш ли да го убия, докато спи?
Страйдър погледна през рамо и видя Уил да стои там, насочил убийствен поглед към мястото, където бе изчезнал Деймиън.
– Чул си?
– Да. Няколко десетки чуха.
Уил огледа мъжете, които все още се бяха вторачили в Страйдър. Той ги изгледа с поглед, който ги накара да побегнат незабавно.
– Жалко, че ти не си Кит и не той изрича тези заплахи – каза грубо Страйдър. – Тогава можеше и да се съглася.
Уил се засмя, когато чу това.
– Мечът ми винаги е на твоите заповеди. Една дума...
– Не. Той не струва, колкото живота ти.
Страйдър се върна в шатрата си, а Уил го последва.
– Не взимай думите му присърце – каза му. – Той е грубиян и арогантен самохвалко.
Това бе вярно, но въпреки това Деймиън също беше отличен претендент за турнира. Добре обучен и изумително точен, Деймиън също като него, никога не беше побеждаван. Страйдър никога не се беше изправял срещу него в турнир и наистина не очакваше да загуби от него. Но когато ставаше въпрос за сърцето на Роуина, не беше толкова сигурен. Можеше ли любовта ѝ да му бъде отнета толкова лесно, както любовта на майка му към баща му?
Беше заложено в природата на човек да се променя, а в природата на жените бе да имат непостоянни сърца. Да не говорим, че Деймиън беше принц. Той бе изтънчен и грамотен. Дори споделяше любовта на Роуина към поезията и музиката. Стискайки зъби, Страйдър прогони въпросите от мислите си. Нямаше нищо, което да може да направи, освен да говори с Роуина тази вечер, когато дойдеше при него и да разбере дали има някаква истина в това, което бе казал Деймиън.
Роуина усети, че има нещо по-мрачно от нормалното в Страйдър в мига, в който влезе в шатрата му. Той седеше зад бюрото с лист хартия пред себе си. Дълбока бръчка помрачаваше красивото му чело и вниманието му бе съсредоточено върху хартията. Дори все още не бе чул приближаването ѝ, и това повече от мръщенето му ѝ подсказа колко концентриран е в задачата си. Знаейки, че не може да чете, и любопитна относно това, което толкова го занимава, тя се приближи безшумно, за да надникне през рамото му. Дъхът ѝ секна, когато видя какво прави. Той се опитваше да препише съдържанието на едно писмо от един лист хартия върху друг.
– Страйдър?
Той се обърна рязко, а след това смачка хартията, върху която пишеше. Грабна я толкова бързо, че преобърна мастилницата, после изруга, докато я изправяше. Разбира се, бе твърде късно, тъй като мастилото се разля върху цялото писалище. Взе една кърпа, за да попие с нея. Роуина се приближи, за да му помогне.
– Какво правиш? – попита тя, докато бършеха разлятото мастило.
– Аз ... аз ... – той въздъхна дълбоко, сякаш бе твърде уморен, за да се опита да измисли някоя лъжа. – Опитвах се да се науча да пиша, за да изпратя писмо до някого.
Тя се почувства странно трогната от думите му. Представяйки си как човек като него се смирява, за да се научи да пише на неговата възраст.
– Защо?
Той сложи писалката-перо върху дървената ѝ поставка, докато свиваше рамене.
– Има нещо, което искам да кажа и се уморих от това да се налага да диктувам на другите това, което бих искал да напиша. Помислих си, че е време да се науча да пиша заради себе си. В края на краищата Саймън веднъж ме забърка в големи неприятности, докато ми беше писар.
Тя нямаше представа кой е този Саймън, пък и не се интересуваше от него. Беше я грижа само за Страйдър.