Не желаеше нищо повече от това да бъде с него и да го задържи близо до себе си, ала знаеше, че той няма да остане. Винаги щеше да бъде неопитомен сокол, който постоянно ще се отвързва и отлита, независимо в каква клетка се опиташе да го затвори. Никоя жена не би могла да запази само за себе си един толкова горд и целеустремен мъж. И я болеше от истината за това. Но не искаше да мисли за края на месеца, когато щяха да се разделят. Вместо това предпочиташе да мисли само за времето, което имаха заедно. Да се съсредоточи върху факта, че за известно време тя беше опитомила своя сокол и го бе научила да се храни от ръката ѝ.
Роуина изстена, когато тялото ѝ избухна. Страйдър не прояви никаква милост към нея, когато усети, че кулминацията ѝ настъпва. Вместо това я облизваше и дразнеше, докато и последния трепет не премина и тя не го помоли за милост. Смеейки се, той се претърколи, като я прикова под себе си. Изправи се и се обърна, така че да може да пропълзи нагоре по тялото ѝ. Настанявайки се между бедрата ѝ, той се загледа в нея, докато се плъзваше дълбоко в горещото ѝ влажно тяло. Тя се изви срещу него, карайки го да потъне още по-дълбоко. Вече без настроение за нежна любовна игра, Страйдър се потопи в нея, търсейки временна утеха, която щеше да го предпази от размишления над неизбежното. Той искаше да бъде с нея по този начин, така че да може да заглуши звука от гласа на Деймиън, който заплашваше да отведе Роуина далеч от него. Не искаше да я пусне и не знаеше как да я задържи. Беше ли възможно да има и двете? Не, знаеше по-добре. Това бе реалният свят, където мечтите много рядко се сбъдват. И когато най-накрая намери освобождението си, изрева заедно с него.
Роуина залюля Страйдър към себе си, докато наблюдаваше удоволствието на лицето му и усети трепета му. Топлото му семе се изля в нея, свързвайки ги както нищо друго не би могло. Тя обхвана главата му с ръце и се надигна, за да го целуне. Той ги свали обратно, като захапа устните ѝ и погали лицето ѝ с ръка.
Тя усети как сърцето му бие срещу гърдите ѝ. Той положи глава на рамото ѝ и я задържа тихо, докато се връщаха обратно в телата си.
– Остани с мен тази вечер, Роуина – каза Страйдър тихо. – Искам да лежа с теб в ръцете си, докато спя.
Тя започна да му казва, че е невъзможно, но след това преглътна думите. Бе покривала придворните си дами, за да отидат на уговорените срещи с любовниците си достатъчно пъти, че да ѝ дължат услуга само този път. Не че чичо ѝ щеше да я потърси в спалнята ѝ толкова късно. Той никога не го бе правил. А установеният му ред бе безупречен. След вечеря, всяка вечер той се оттегляше в покоите на Хенри, където двамата с краля играеха шах за кратко, и след това Лайънъл се отправяше към собственото си легло. Той никога не я безпокоеше. Тя можеше да остане и никой нямаше да узнае освен тя и дамите ѝ.
– Ще имам нужда да доведеш Бриджит на сутринта, за да ми донесе нова рокля, така че никой няма да узнае, че съм останала тук – отвърна тя тихо.
Той се дръпна назад и се загледа в нея невярващо.
– Ти ще останеш?
– Да.
Очите му грейнаха и той я вдигна от пода и я отнесе в леглото си. Роуина се покри с одеялото му, докато го наблюдаваше как събира дрехите им и ги оставя върху сандъка с оръжията до прекалено голямото му легло. Тук, в леглото му, тя бе заобиколена от опияняващия му аромат. Той бе попил в одеялото, възглавниците и най-вече у нея, маркирайки я напълно като негова.
Страйдър пусна дебелото платнище, което отделяше мястото му за спане от останалата част на шатрата и духна свещите. Внезапната тъмнина бе малко плашеща, докато тя не усети потъването на леглото под тежестта му. Страйдър я взе в прегръдките си и я притисна към голото си тяло. Въздъхвайки доволно, тя се сгуши в него и просто вдиша топлия му мъжествен аромат.
– Страйдър?
Той се напрегна при звука на гласа на Свен от другата страна на платнището.
– Спя, Свен. Ако ти е мил животът, не ме притеснявай.
– Сам ли си?
– Свен – каза той, а гласът му бе остър и смъртоносен. – Обърни се и напусни шатрата ми или ще те изпратя на служба в Утремер.
– Лека нощ, милорд – отвърна рицарят сковано, после добави със също толкова остър тон. – И най-добре ще е да си сам.
Страйдър изсумтя, когато чух как Свен излиза.
– Заклевам се, трябваше да го наема като бавачка.
Тя заглуши смеха си в рамото му.