Страйдър протегна ръка към старицата.
– Остани с нас, моля те.
Фатима не го докосна, но се поклони.
– Не – каза Страйдър, като я изправи. – Край на поклоните, освен когато се молиш. Сега ти си свободна жена.
Устните на Фатима трепереха, когато хвана ръката на Александър в своята.
– Чичо ти е бил прав, малкия. Баща ти е добър човек.
Роуина се отдръпна от пътя им, когато Страйдър ги поведе към шатрата си. Тя вървеше заедно зад тях, докато Александър подскачаше наоколо и задаваше въпроси.
– Тук ли живееш през цялото време, татко? Или англичаните пътуват като номадите? Ще бъда ли рицар като теб, когато порасна? Нана каза, че съм свободен човек, но аз не знам какво означава това. Тя каза, че баща ми, тоест ти, ще ми кажеш един ден. Ще мога ли най-накрая да яздя кон? Ние се качихме на лодка, за да дойдем тук. Беше скъпо и не можехме да ядем нищо освен хляб и вода. Ако се държахме добре у дома и вършехме домакинската си работа, ни позволяваха да пием мляко. Ще ми позволите ли да пия мляко, когато съм наистина добър?
Страйдър се засмя на детето и неговите непрестанни въпроси.
– Ще ти позволя да пиеш мляко дори когато си лош.
– Наистина ли? – Александър погледна победоносно във Фатима. – Чу ли това, Нана? Мога да го пия дори когато съм лош.
– Чувам, калпазанино. Ще видим.
Страйдър им показа шатрата си. Александър обиколи и провери всяка част от нея.
– Меч! – извика той, когато откри сандъка с оръжията на Страйдър.
Мъжът се втурна, за да го вземе от него.
– Внимавай, дете. Много е остър.
Тогава Александър започна да хвърчи наоколо, преструвайки се, че държи собствения си меч, докато се бие с въображаеми рицари, дракони и чудовищни скорпиони.
Роуина наблюдаваше „битката“ на Александър с усмивка.
– Трябва да ти е било трудно с него – каза тя на Фатима.
– Да, той дори падна зад борда в деня, в който започнахме нашето пътуване.
Александър спря играта си.
– Моряците бяха много ядосани, че трябваше да ме спасяват – каза сериозно Александър. – Казаха, че ще нахранят акулите с мен, ако отново падна, така че бях много внимателен да не се подхлъзна и да падна.
Свен влезе в палатката, после замръзна, когато забеляза как Страйдър хваща Александър и го мята през рамото си.
– Какво прави това тук? – попита той и посочи Александър.
– Това се оказва моят син, Александър – отвърна разпалено Страйдър. – И те моля да му покажеш подходящото уважение.
Свен изглеждаше ужасен.
– Не, не, не, това не може да бъде. Първо, достатъчно лошо е, че Роуина се появява тук всеки път, когато отместя поглед, но сега това? Кажи му, че Саймън е баща му и да го изпратим в Шотландия.
Страйдър бе ужасен от своя рицар и когато проговори, бе достатъчно внимателен, че да говори на нормански френски, така че Фатима и Александър да не го разберат.
– Саймън вече има достатъчно деца. Момчето вярва, че аз съм баща му, Свен. Майка му е мъртва и аз няма да го отхвърля.
Когато погледът на Страйдър срещна този на Роуина, тя разбра защо. Спомни си изражението на лицето му, когато ѝ бе разказал как собственият му баща го бе отхвърлил. Горчивата болка бе очевидна, дори след всичките тези години. Той никога не би наранил дете по начина, по който баща му го бе направил.
Свен вдигна ръце.
– Добре. Но мислил ли си за това, какво ще правим с едно дете по време на пътуванията? Как ще разобличим Скорпиона, докато момчето пътува заедно с нас и дърдори и прави всички тези досадни неща, които правят децата? А какво да кажем за хората, които искат да те убият, Страйдър? Сега ще имат друга цел.
Роуина гледаше как цветът се отдръпва от бузите на Страйдър. Той се пресегна и сложи ръка върху рамото на Александър, докато пълната тежест на това твърдение се спускаше върху него. Никой от тях не се бе замислял за това.
– Мога да го взема да живее с мен в Съсекс – предложи Роуина. – Дължа поне това на Елизабет.
– А ако се омъжиш? – попита я Страйдър. – Какво ще каже мъжът ти?
Тя се присмя.
– Няма да се омъжа, казах ти.
– Ако Хенри заповяда друго?
Роуина отвори уста, но бе прекъсната от Свен.
– Дори не си помисляйте вие двамата да се ожените. Помисли за момент, Страйдър. Пак ти казвам, че ако оставиш син и жена в Англия, докато си извън страната, те са живи пионки. Всеки, който иска да те контролира, просто трябва да ги хване.
– Имам стража – каза Роуина.
Свен я изгледа развеселено.
– Както и кралят, и все пак Син МакАлистър успя да пропълзи, без да бъде забелязан в шатрата на Хенри, когато бе само момче и притисна нож към гърлото на краля. Тук нямаме работа с некомпетентни глупаци. Нашите врагове са добре обучени и не можеш да ги видиш, преди да е станало твърде късно.