Скуайърите покрай страничната линия завикаха окуражително. Един изрева:
— Давай! Остават само няколко минути!
Джими махна на скуайър Фридрик, зави наляво и му пусна топката. Фридрик се върна към средната линия. Джими сви надясно, пое добре насочения пас на Фридрик и изрита топката в бурето.
Тълпата зарева одобрително — този мач добавяше нещо ново в буребола: тактика и ловкост. Въвеждаше елемент на точност в играта, смятана поначало за доста груба.
На игрището се развихри нова битка. Съдиите се затичаха да я прекратят, но чираците упорито не желаеха да прекратят свадата. Локлир, чиято глава беше престанала да кънти, каза на Лаури и Арута:
— Опитват се да задържат играта, докато изтече времето. Знаят, че ще спечелим, ако отново хванем топката.
Най-после редът се възстанови. Локлир прецени, че вече му няма нищо и може да се върне на игрището, и замести едно пострадало от боя момче. Джими махна на скуайърите да се изтеглят и прошепна указанията си на Локлир, докато чираците бавно повеждаха топката. Опитаха се да повторят пасовете между Джими, Фридрик и Локлир, но без успех. На два пъти за малко да я изкарат извън очертанията, докато оправят грешните си пасове. След което Джими и Локлир нападнаха. Локлир направи лъжливо движение към водещия топката чирак и после се затича към бурето. Джими се шмугна зад него, използвайки стената на съотборниците си, улови с крак лошо подадената топка и я изрита към Локлир. Той ловко я пое и се понесе към бурето. Един от защитниците се опита да го пресрещне, но не можа да се справи с ловкия скуайър, измъкна нещо изпод ризата си и го хвърли по Локлир.
Пред очите на слисаните зрители момчето падна по очи и топката излезе от очертанията на игрището. Джими затича към приятеля си, после подгони момчето, което се опитваше да вкара топката в игрището. Без да го интересува повече играта, Джими замахна, удари чирака с юмрук в лицето и го събори по гръб. Боят отново се разгоря, но този път се намесиха и чираците и скуайърите в резервата.
Арута се извърна към Лаури и каза:
— Почва да става неприятно. Дали да не направя нещо? Лаури се загледа в набиращата скорост битка.
— Ако искаш да ти остане някой читав скуайър за дежурство утре…
Арута даде знак на Гардан, който махна на войниците си да влязат в игрището. Калените в люти битки мъже бързо възстановиха реда. Арута отиде до Джими, който бе положил в скута си главата на Локлир.
— Кучият син го удари по главата с подкова! В несвяст е. Арута огледа падналото момче и нареди на Гардан:
— Отнесете го в стаята му и лекарят да се погрижи за него. — Обърна се към мерача на времето. — Играта свърши. — Джими отвори уста да възрази, но бързо премисли.
Мъжът с пясъчния часовник извика:
— Резултатът е четири на четири. Победители няма. Джими въздъхна.
— Поне няма губещи. — Двама от стражите вдигнаха Локлир и го понесоха. Арута каза на Лаури:
— Все пак играта е доста груба. Бившият трубадур въздъхна.
— Деласи трябва да вкара още няколко правила, докато не са почнали да си чупят главите наред.
Джими се върна при тях да си вземе куртката и колана. Тълпата вече се разпръсваше.
— Скоро трябва да повторим мача — каза момчето.
— Интересно ще е — каза Арута. — Сега, като знаят вече номера ви с подаванията, ще са подготвени.
— Ами просто ще трябва да им измислим нещо друго.
— В такъв случай си струва да го поотложите малко. След седмица-две, да речем. — Принцът сложи ръка на рамото на момчето. — Май ще трябва да прегледам тези правила на Деласи. Лаури е прав. Щом ще са млатите по игрището, не бива да ви оставяме да се замервате и с железа.
Джими сякаш загуби интерес към играта. Нещо сред тълпата привлече вниманието му.
— Виждате ли ей онзи там? Мъжът в синята туника и сивата шапка?
Принцът се обърна накъдето му сочеха.
— Не.
— Скри се, щом погледнахте. Но го познавам. Може ли да поогледам?
Нещо в гласа му подсказа на Арута, че не си търси нов повод да се измъкне от задълженията си.
— Иди, но не се бави много. Двамата с Лаури се връщаме в голямата зала.
Джими се затича. Спря се на мястото, където беше видял мъжа, огледа се и зърна познатата фигура, застанала до едно тясно стълбище, водещо към страничния вход. Мъжът се беше облегнал на стената, държеше пълна с ядене чиния и се хранеше. Когато Джими приближи, само го изгледа.