— А я си помисли за алтернативата — прекъсна го Арута.
— И понеже това не ми стига, набута ми в ръцете и дьо Батира, който се оказва и герой според думите ти. Половината лордове искат да го обеся на първото дърво, а другата половина са готови мен да обесят, само ако той им каже. — Луам изгледа брат си скептично.
— Май трябваше да схвана намека, когато Мартин отказа, и да ти натреса тази корона на главата. То не е късно. Дай ми една прилична пенсия и веднага я получаваш. — Изражението на Арута стана мрачно само при намека, че могат да го натоварят с повече отговорност. Мартин им викна за поздрав и Луам се озърна. — Все едно — рече той на Арута. — За последното мисля, че се сетих какво да направя. — Луам махна на Мартин и той притича при тях. — Е, намери ли я?
Херцогът на Крудий се ухили.
— Да. Беше с помощните дружини от Тир-Сог. Дошли са тук половин ден преди мен, с ламътците на Касуми и джуджетата на Долган.
Луам беше обикалял полето на битката с Арута цял ден и половина, откакто бе дошъл. Неговата армия беше пристигнала последна на бойното поле, тъй като ветровете от Риланон до Саладор се бяха оказали неблагоприятни. Той посочи с палец през рамото си към благородниците, събрали се пред кралския павилион.
— Бас държа, че се пукат от любопитство какво си приказваме.
— Решил ли си? — попита Арута брат си. Принцът бе изкарал цяла нощ на съвет с Луам, Пъг, Томас, Макрос и Лаури, докато Мартин обикаляше лагера да търси Бриана — обсъждаха най-различни неща, които трябваше да се уредят, след като най-после заплахата на Мурмандамус беше преодоляна.
— Да, ще се оженим колкото се може по-скоро — засмя се Мартин. — Ако се намери някой жив жрец при бежанците от града, може още утре.
— Мисля, че трябва да си озаптиш малко страстите и да ти уредим някой династичен брак — каза Луам. Лицето на Мартин помръкна и Луам избухна в смях. — По дяволите, сега вече приличаш съвсем на него — посочи той към Арута. Кралят, внезапно обзет от дълбока обич към братята си, ги прегърна и ги стисна за вратовете. Придърпа ги силно към себе си и им каза с дълбоко чувство: — Толкова се гордея с вас. Мисля, че и татко щеше да се гордее. — Тримата останаха дълго така, после кралят добави със смях: — Хайде да идем да видим какво става в кралството ни, а после ще отпразнуваме. По дяволите, и ако това не е повод за веселба — здраве му кажи.
Той ги бутна закачливо и и тримата се засмяха и тръгнаха към павилиона.
Луам влезе в голямата шатра с братята си. Макрос стоеше подпрян на тоягата си до Кълган, а другите магьосници от Звезден пристан и Конгрегацията се бяха струпали отзад. Катала бе увиснала на врата на съпруга си, сякаш не й се искаше да го пусне, а Уилям и Гамина стискаха полите на халата му. Той разроши косата на момиченцето, щастлив, че се е сдобил с дъщеря през времето, докато го бе нямало.
Малко по-настрани Касуми говореше тихо с по-малкия си брат. Виждаха се за пръв път от цели три години. Хокану беше изпратен с най-верните войници на императора да помогнат на Черните халати от Конгрегацията при идването им. И двамата братя бяха разпитани от Луам по-рано същия ден, защото, както се изрази той, повторното отваряне на разлома между двата свята бе предизвикало известни затруднения.
Лаури и Бару дойдоха при Мартин, който не пускаше ръката си от кръста на Бриана. Зад тях на тежкото си копие се бе подпрял червенокосият воин Шига и гледаше смълчано, макар да не можеше да разбере какво си говорят. Пристигнали бяха с Бриана, както и останалите оцелели от Арменгар, с армията на Вандрос Ябонски. Повечето арменгарски войници бяха излезли с джуджетата на Долган да прогонят ордата на Мурмандамус обратно на север. До Шига стояха Долган и Галайн; джуджето изглеждаше доста състарено. Единственият знак за издигането му на трона на западните джуджета беше чукът на Толин, който висеше на колана му. Иначе Долган си беше съвсем същият, както го помнеше Пъг от времето, когато дръзко прекосиха рудниците под Сиви кули.
Луам вдигна ръка и каза:
— Много неща ни се разказаха, откакто пристигнахме. Дивни приказки за храброст и героизъм, разкази за дълг и саможертва. След тукашния катаклизъм някои въпроси се решиха. Говорихме с мнозина от вас, изслушахме добри съвети и сега иде ред да направим няколко прокламации. Преди всичко, макар град Арменгар да е извън пределите на нашата държава, жителите му все пак са братя на нашите хора в Ябон. Ние приемаме завръщането им с радостно сърце, като завърнали се братя, и им предлагаме място до техните родственици. Могат да се считат за поданици на Кралството. Ако някои от тях пожелаят да се върнат на север, за да се заселят отново в онази земя, ще им помогнем с каквото можем, но се надяваме, че ще останат.