Выбрать главу

— И то е повече от задоволително — каза оракулът. — Ще живее още много векове. И притежава много полезни качества и сили.

— И освен това — добави Пъг — тя ще остане завинаги да бди над Камъка на живота. Защото ако някой отново се опита да се забърка с него, тя ще загине заедно с всичко друго на планетата. Докато не намерим начин да се оправим с пантатийците, все още има риск валхеру да бъдат призовани отново.

Луам се загледа в приказния Камък. Бледозелената гема сияеше меко и сякаш пулсираше с топла, вътрешна светлина, а от средата й стърчеше златен меч.

— Не знаем дали това е унищожило Драконовите пълчища, или само ги държи в плен — рече Пъг. — Дори чародейството, което усвоих от Макрос, не може да проникне във всичките му загадки. Страхуваме се да извадим меча на Томас, защото това може да не причини никаква щета, но може и да пусне на свобода стихията, която е затворена вътре.

Луам потръпна. От всичко, което беше чул досега, Камъкът на живота го караше да се чувства съвсем безпомощен. Той пристъпи напред и бавно положи ръка върху него. Камъкът се оказа топъл на допир и контактът го изпълни със спокойствие и сладост. Кралят вдигна очи към могъщия, отрупан със скъпоценности дракон.

— Не възразяваме да бдите тук на поста си, лейди. — Помисли и се обърна към Арута. — Пуснете някакъв слух, че над този град вече тегне прокоба. Храбрият малък Хъмфри е загинал и наследник на титлата няма. Ще преместя останките от населението и ще ги овъзмездя. Градът без друго е наполовина унищожен, ако не и повече. Да се опразни и оракулът да бъде оставен на спокойствие. Хайде да си ходим, да не би някой да забележи, че ни няма на пиршеството, и да тръгне да ни търси. — Обърна се към дракона. — Лейди, желая ви всичко добро на поста ви. Ако нещо ви потрябва, съобщете ни със средства чародейни или светски и ще се постараем да ви удовлетворим. Само ние четиримата и моят брат Мартин оттук нататък ще знаем истината за вас, а от днес насетне — само нашите наследници.

— Много сте щедър, ваше величество — отвърна оракулът. Томас ги поведе към повърхността.

Арута се прибра в палатката си, видя спящия на леглото му Джими и го разтърси за рамото.

— Това пък какво е? Мислех, че са ви настанили? Джими погледна принца и се намуси, че са го събудили.

— Заради Локи. Целият проклет град се срина върху главите ни, а той си намерил ново момиче. Май ще му стане навик. Снощи спах на земята. Рекох само да дремна малко, ще си намеря друго място.

Арута се разсмя и бутна изправящият се вече младок обратно в леглото.

— Остани тук. Аз ще се преместя в кралския павилион. Луам тази вечер раздаваше награди наляво и надясно, докато ти дремеш, а Локи… е, правил е там каквото е правил. В цялата тази бъркотия забравих за вас двамата. Как да ви възнаградя, калпазани такива?

Джими се ухили.

— Направи Локи старши скуайър, за да мога да се върна към тихия и спокоен живот на крадец. — Момчето се прозя. — Точно сега не мога да измисля и едно скапано нещо, освен че искам да поспя поне една седмица.

Арута се усмихна.

— Е, добре. Лягай тогава и спи. Все ще измисля нещо за двама млади безобразници като вас. — Остави Джими и тръгна към палатката на Луам.

Тъкмо се приближи до входа и ето, че вик на херолд и звънък ек на тръби възвести приближаването на прашна каляска с кралски герб. От нея бързо излязоха Анита и Карлайн. Арута ги изгледа смаяно, а сестра му и жена му се втурнаха да го прегръщат и целуват.

— Откъде се взехте?

— Тръгнахме след Луам — отвърна през сълзи Анита. — Не можехме да останем в Риланон и да чакаме да разберем дали двамата с Лаури сте живи. Щом ни достигна вестта, че сте добре, оставихме лагера и побързахме да дойдем.

Арута я прегърна, а Карлайн се вслуша в някаква песен и каза:

— Това или е някой влюбен славей, или съпругът ми е забравил, че вече е херцог. — Тя отново целуна Арута по брадичката. — А ти ще ставаш и вуйчо.

Арута се засмя и прегърна сестра си.

— Много любов и щастие, Карлайн. Да, това е Лаури. Двамата с Бару пристигнаха днес с Вандрос.

Карлайн се усмихна.

— Е, аз ще взема да отида при него, че да му побелеят още няколко косъма.

— Какво искаше да каже с това „и“? — попита Арута. Анита вдигна очи към лицето на мъжа си.

— Кралицата е бременна. Вестта дойде, докато ви нямаше, и отец Тъли съобщава на Луам, че според всички признаци ще бъде принц. Тъли се оплака, че вече е твърде стар да тръгва на път. Но се молеше за вас.

Арута се ухили.

— Значи скоро ще се приключи с наследничеството ми.

— Не съвсем. Бебето ще дойде на бял свят чак след четири месеца.