Радостните възгласи, които се разнесоха вътре, ги увериха, че Карлайн е споделила с мъжа си за своята бременност, а нови весели викове — че е предадена и вестта на Тъли.
Анита се притисна до съпруга си и му прошепна.
— А твоите синове са добре и растат. Липсваше им много, както и на мен. Не можем ли да се измъкнем по-скоро?
Арута се засмя.
— Само се показваме и изчезваме. Само че отстъпих палатката си на Джими. Локи, изглежда, развива наклонности на любовник и Джими нямаше къде да спи. Така че ще трябва да използваме някоя от палатките за гости.
Той влезе в голямата шатра със съпругата си и пируващите благородници станаха да поздравят принца и принцесата на Крондор.
Посланикът на Кеш бей Хазара-Хан се поклони и Арута му протегна ръка.
— Благодаря ти, Абдур. — После представи Анита на Хокану и повтори благодарностите. Долган си говореше с Галайн и Арута поздрави джуджето за приемането на короната на западните джуджета. Долган му отвърна с намигване и усмивка, а Лаури запя и всички се смълчаха.
Затаили дъх се заслушаха в песента на Лаури. Песента беше тъжна, но бойка — балада, която той бе съчинил в чест на своя приятел Роалд. В нея се разказваше за мъката на Лаури по неговата гибел, но завърши с мажорни тонове и нотка на триумф, и с малко закачлива, глуповата поанта, която накара всички, познавали Роалд, да се засмеят, защото им напомни за веселия му нрав.
После дойдоха Гардан и Волней и графът на Ландрет каза:
— Може ли да поговорим малко насаме, ваше височество? Анита даде знак, че не възразява, и Арута се остави двамата мъже, които бяха управлявали Крондор в негово отсъствие, да го отведат в едно помещение до кралските покои. На леглото се беше изтегнала обемиста фигура, която хъркаше тежко, и Арута вдигна пръст до устата си да пазят тишина. Гардан прошепна:
— Амос Траск ли е?
— Да. Дълга история е и ще оставя на него да ви я разкаже. Ако не го направя, никога няма да ми прости. Е, казвайте какво има.
Волней заговори тихо.
— Ваше височество, искам да се върна в Ландрет. След вашата предполагаема смърт градът заприлича на свърталище на побеснели плъхове. Ужасно трудно беше да се администрира. Дадох всичко от себе си през последните три години, но стига вече. Искам да се върна у дома.
— Не мога да се лиша от теб, Волней — каза Арута. Дебелият граф понечи да повиши тон, но Арута го усмири. — Виж, скоро ще си имаме нов принц на Крондор, тъй че ще ни е нужен регент.
— Това е невъзможно! — възрази Волней. — Това означава осемнадесетгодишно задължение. Отказвам.
Арута погледна Гардан, който се ухили и вдигна ръце.
— Не ме гледай. Луам ми обеща, че мога да се върна в Крудий с Мартин и дамата му. След като Чарлз е новият мечемайстор, ще мога да оставя военното дело на сина си. Смятам да си изкарам остатъка от дните в риболов при ветровала на Дълги нос. Скоро ще ти трябва нов рицар-маршал.
Арута изруга.
— Това означава, че ако не намеря скоро някой друг, Луам не само ще ме остави херцог на Крондор, но и ще ме направи рицар-маршал. Ще се опитам да го накарам да ми даде някое спокойно графство, Тъксхил да речем, и повече няма да мръдна от дома си. — Замисли се дълбоко и добави: — Искам само десет години от двама ви, не повече.
— Абсолютно не! — заяви Волней. Гласът на дебелия благородник се извиси от възмущение. — Готов съм да остана една година, колкото да помогна за плавното прехвърляне на управлението, но повече — в никакъв случай.
Арута присви очи.
— Шест, само по шест годинки още от двама ви, и ще можеш да се върнеш в Ландрет, Волней, а ти в Крудий, Гардан. Ако откажете, да знаете, че ще ви вгорча живота.
Гардан се разсмя.
— Арута, аз вече получих разрешение от Луам. — Но забеляза, че принцът кипва, и добави: — Е, ако Волней е съгласен, и аз ще остана още една година, е добре де, две, но не повече, докато сложиш нещата под контрол.
Зъл блясък се появи в очите на Арута и той каза на Гардан:
— Между другото ще ни трябва нов посланик в цуранския двор, след като разломът се отвори отново. — Обърна се към Волней и добави: — И още един посланик ще ни трябва за Велики Кеш.
Двамата се спогледаха и Волней отвърна с хриплив шепот:
— Е добре, изнудвач такъв, три години. И какво ще правим тези три години?
Арута се усмихна с кривата си усмивка.
— Искам да хванете Джими и Локи и да почнете да ги учите. Лично, Волней. Ще ги учиш на всичко за администрацията, което знаеш. Ще ги затрупваш с работа, докато им се заогъват коленцата, след това — още. Искам от тези пъргави умове да се получи нещо свястно. Направи ги възможно най-добрите администратори… А ти, Гардан, когато не са на служба, ги научи да управляват, направи от тях добри войници. Онзи млад разбойник преди година ми поиска награда и сега ще трябва да ми докаже дали е достоен за нея. А по-младият му приятел е твърде талантлив, за да го оставим да се върне в провинциалното си графство. Локи без друго е най-малкият син, така че там само ще бъде прахосан. Като си отидете двамата, ще ни трябват нов херцог и рицар-маршал, а щом се оттегля и аз, той ще трябва да поеме ролята и на регент. Ще му трябва способен канцлер, който да му помага в службата. Така че не искам никой от двамата да остава и пет минути свободен през следващите четири години.