Недалече от тях някой извика настойчиво. Мартин стана.
— Вижте кой вдига целия този шум. Чарлз изтича назад към леса.
Бару погледна мъртвия мечок и поклати глава.
— Човекът, който го е ранил, не е ловец. Мартин огледа дърветата наоколо.
— Липсва ми всичко това, Бару. Готов съм дори да простя на този калпав бракониер заради това, че ми даде повод да се измъкна за малко от замъка.
— Слабо извинение, милорд — каза Гарет. — Редно беше да оставите всичко това на мен и хората ми.
Мартин се усмихна.
— Все едно слушам Фанън.
— Разбирам ви — каза Бару. — Близо година поживях при елфите, а сега — и вие. Липсват ми хълмовете и моравите на ябонските планини.
Гарет замълча. Двамата с Мартин знаеха много добре защо хадатът не се беше върнал. Селото му бе изпепелено от главатаря на моределите Мурад. И макар Бару да беше отмъстил на Мурад, вече нямаше свой дом. Сигурно някой ден щеше да си намери друго хадатско селище, но засега предпочиташе да се скита по широкия свят, далеч от домашна стряха. След като бе изцерил раните си в Елвандар, бе дошъл в Крудий като гост на Мартин.
Чарлз се върна с един крудийски воин. Боецът отдаде чест и каза:
— Мечемайстор Фанън ви моли да се върнете незабавно, ваша светлост.
— Какво толкова е станало?
— Не знам. Но мечемайсторът изпрати за вас коне, ваша светлост.
— Добре, води — отвърна Мартин. И изпита внезапна тревога.
Фанън ги чакаше на стълбището.
— Какво има, Фанън? — подвикна Мартин, след като скочи от коня и отърси праха от зелената си кожена туника.
— Нима ваша светлост е забравил, че лорд Мигел ще пристигне днес следобед?
Мартин погледна към смъкващото се на запад слънце и каза:
— Значи е закъснял.
— Корабът му вече мина край Моряшка скръб. До един час ще дойде откъм фара на Дългия нос.
Мартин се усмихна на мечемайстора.
— Прав си, разбира се. Бях забравил. — Почти се затича по стълбите и подвикна: — Ела да поговорим, Фанън, докато се преобличам.
Мартин се забърза към покоите си, обитавани преди време от баща му, лорд Боррик. Пажовете бяха напълнили гореща вана и Мартин набързо свали ловното си облекло, взе благоуханния сапун и камъка за триене и каза на пажа:
— Донесете още студена вода. Тази миризма може да се харесва на сестра ми, но мен ще ме задуши.
Пажът изтича да изпълни нареждането, а Мартин се обърна към мечемайстора.
— Е, Фанън, казвай. Какво води славния херцог на Родец при нас чак от другия край на Кралството?
Фанън седна на близкото канапе.
— Просто е тръгнал да попътува през лятото, ваша светлост. Не бих казал, че е чак толкова необичайно.
Мартин се засмя.
— Фанън, сега сме сами. Остави преструвките. Бас държа, че води със себе си поне една щерка за женене.
Фанън въздъхна.
— Не една, а две. Миранда е на двадесет, а Инец — на петнадесет. И за двете разправят, че са хубавици.
— Петнайсет! Богове! Та тя е момиченце. Фанън се усмихна мрачно.
— Заради това момиченце досега е имало два дуела, доколкото ми е известно. Не забравяйте, че са от Изтока.
Мартин започна да се сапунисва.
— Много рано влизат там в политиката, нали?
— Виж, Мартин. Дали ти харесва, или не, сега ти си херцог — и брат на краля. Все още си неженен. Ако не живееше в този затънтен край на Кралството, вече щеше да имаш поне шестдесет светски посещения, а не шест.
Мартин отвърна с гримаса.
— Ако и това се окаже като последното, предпочитам да се върна в гората при мечките. — Последното гостуване беше на графа на Тарлоф, васал на херцога на Ран. Дъщерята се бе оказала чаровна, но имаше ужасния навик да му се хили непрекъснато, от което Мартин едва не побесня. Разделил се бе с момичето с празното обещание някой ден да посети Тарлоф. — Е, сладурана беше все пак.
— Хубостта няма нищо общо, както добре знаете. В Изтока все още ври и кипи, макар да минаха почти две години от смъртта на крал Родрик. Там някъде се спотайва Ги дьо Батира и само боговете знаят какво крои. Някои от поддръжниците му все още изчакват да видят кой ще бъде провъзгласен за херцог на Батира. А и след кончината на Калдрик и след като херцогството на Риланон все още е свободно, Изтокът заприлича на кула, съградена от клечки. Дръпнеш ли тази, която не трябва, и всичко ще рухне, чак до главата на краля. Тъли добре съветва Луам да почака за синове и племенница. Тогава ще може да постави на служба повече свои довереници. Добре ще е за теб да не губиш поглед над житейските факти около кралското семейство, Мартин.
— Да — въздъхна примирено Мартин. Знаеше, че Фанън е прав. Откакто Луам го бе издигнал на поста херцог на Крудий, беше изгубил много от свободата си и по всичко личеше, че тепърва ще губи все повече.