Джими влетя в залата, хлъзна се по гладкия мраморен под и се помъчи да се спре. Двете дузини облечени в зелено и кафяво скуайъри се бяха подредили в две почти еднакви редици. Той ги огледа и се увери, че всички са по местата си. Закова се на определеното му място и точно в този момент влезе церемониалмайсторът Бриан Деласи.
Когато получи ранга старши скуайър, Джими си мислеше, че той ще му донесе само привилегии и никакви отговорности. Като съставна част от двора, макар и незначителна, Джими трябваше да се примирява с единствения важен факт, присъщ на всички бюрократи във всяка държава и епоха: това, че не се интересуват от оправданията, а само от резултата. Не му се прощаваше нито една грешка, допусната от който и да било скуайър. До този момент годината не беше никак добра за Джими.
С отмерени стъпки и с шумоленето на червените и кафяви служебни одежди, високият достолепен церемониалмайстор прекоси залата и застана пред Джими — формално неговият първи помощник след стюарда на дворцовата прислуга, но всъщност — неговият най-голям проблем. От двете страни на господин Деласи стояха двама пажове в униформи от жълто и пурпур, синове на семейства от простолюдието, които един ден щяха да станат част от прислугата на двора, за разлика от скуайърите, бъдещи управители на Западните владения. Деласи почука вяло с обкования си е желязо служебен жезъл по пода и каза:
— Пак ме изпреварихте с малко, нали, скуайър Джеймс?
С невъзмутимо лице, въпреки сподавения смях на момчетата от задните редове, Джими докладва:
— Господин Деласи, всички са налице, с изключение на скуайър Джером, който отсъства поради леко нараняване.
Деласи въздъхна примирено.
— Мда, чух за малкия ви вчерашен спор на игралната площадка. Не мисля да се занимаваме с непрестанните ви затруднения с Джером. Получих нова нота от баща му. Смятам в бъдеще просто да предавам тези „ноти“ на вас. — Джими се помъчи да си придаде невинно изражение и не можа. — А сега, преди да се заема с днешните ви назначения, смятам за уместно да ви изтъкна един факт: от всички вас се очаква винаги да се държите като добре възпитани млади господа. За тази цел смятам, че е също така уместно да обезкуража възникващата напоследък нездрава наклонност, а именно — да се залага на резултата от игрите с топка, които се играят всеки шестък. Ясно ли се изразих? — Въпросът привидно беше отправен към всички събрани скуайъри, но ръката на Деласи в този момент, кой знае защо, падна на рамото на Джими. — От днес нататък — никакви облози повече, освен ако е нещо по-прилично, например на конни надбягвания, разбира се. Това е заповед.
Всички скуайъри промърмориха утвърдително. Джими кимна сдържано и изпита тайно облекчение за това, че вече бе направил залога си за мача днешния следобед. Новата игра бе събудила такъв интерес сред слугинския персонал и по-дребните благородници в двора, че Джими трескаво се мъчеше да измисли начин да извоюва официалното й признаване. Можеше да се наложи да плати висока цена, ако господин Деласи разбереше, че вече е заложил на мача, но поне чувството за чест на младежа бе удовлетворено. Деласи не беше казал нищо за вече направените облози.
Церемониалмайсторът бързо изчете графика на дежурствата, изготвен предната нощ от Джими. Каквито и оплаквания да имаше Деласи от своя старши скуайър, те не засягаха работата на хлапака. Заемеше ли се Джими с някоя задача, свършваше я добре. Проблемът обикновено беше в това да го накараш да се заеме със задачата.
След като сутрешното дежурство се разпредели, Деласи обяви:
— Петнадесет минути преди втория час след обяд се събирате на дворцовото стълбище, защото точно в два часа е Представянето. След като церемонията свърши, сте свободни от дежурства през остатъка от деня, така че тези от вас, чиито семейства са тук, ще могат да останат с родителите си. Двама от вас обаче трябва да останат на разположение със семейството на принца и гостите. За това почетно задължение съм избрал скуайъри Локлир и Джеймс. Двамата отивате веднага в кабинета на граф Волней и чакате указания. За днес това е всичко.
Джими замръзна онемял и остана така, докато Деласи излезе и скуайърите разпуснаха строя. Локлир изсумтя:
— Голям късмет извадихме! Всички ще пърхат насам-натам, ще ядат и пият, и… — погледна Джими накриво и се ухили — ще целуват момичета. А нас ни залепиха към техни височества.