— Време за какво?
— Ще видиш.
Джими забърза по коридора и Локлир трябваше да се затича, за да не изостане.
Гардан и Волней крачеха бързо към дворцовия площад, придружени от четирима гвардейци. Когато видя двете момчета, графът попита:
— Вие двамата не трябва ли вече да сте на площада?
— Не, ваша милост — отвърна Джими. — Назначиха ни да дежурим към стюарда.
Гардан изглеждаше леко изненадан от отговора му, но Волней каза само:
— Тогава побързайте да се явите при него. Може да има нужда от вас. Ние трябва да започнем процесията.
— Ваша милост — попита Джими, — вие ли заповядахте да останем?
Волней махна с ръка.
— Херцог Лаури се занимава с тези подробности, заедно с господин Деласи. — Хайде, вървете.
След като графът и маршалът се скриха зад ъгъла, Джими изхъмка:
— Мисля, че започвам да загрявам. — И сграбчи Локлир под мишницата. — Хайде.
— Но къде? — възкликна Локлир почти отчаяно.
— Ще видиш — подвикна затичалият се вече Джими. Локлир заподтичва след него и замърмори:
— Ще видиш! Ще видиш! Какво ще видя, дявол да го вземе?
— И къде точно сте се запътили, млади господа? — попита стражът.
— При пристанищните власти — отвърна Джими и му подаде набързо надрасканата бележка. — Стюардът не може да намери някаква товарителница и е бесен — трябвала му веднага. — Джими тъкмо се бе заловил да проучи нещо и го гризеше отвътре, че им бяха възложили тази глупава задача. Освен това моментът му се струваше твърде неподходящ точно сега на стюарда да му щукне за някаква си товарителница.
Стражът погледна бележката и каза:
— Момент. — И махна на един друг войник до стражевата пристройка. Войникът дотича и постовият му рече: — Заведи тези момци до пристанището и ги върни? Трябвало да вземат нещо за стюарда.
На гвардееца му беше все едно. Дотам и обратно щеше да им отнеме по-малко от час. Кимна и тримата тръгнаха.
След двадесетина минути Джими стоеше в кабинета на пристанищното началство и говореше с някакъв дребен чиновник, тъй като всички останали бяха излезли да гледат как кортежът напуска града. Мъжът зарови с ръмжене в купчината документи да намери товарителницата, а Джими хвърли поглед към един друг документ, окачен на стената така, че всички да могат да го видят. Беше графикът на заминаванията за тази седмица. Нещо привлече вниманието му и той пристъпи към стената да види по-добре.
— Какво има? — попита Локлир. Джими му посочи.
— Много интересно.
Локлир погледна реда и повдигна вежди.
— Какво му е интересното?
— Не съм сигурен — сниши глас Джими, — но помисли малко за някои от нещата, които стават напоследък из двореца. Задържат ни да не участваме в процесията, след това отиваме да питаме принцесата. Излизаме от покоите й и след няма и десет минути ни пращат на тази съвсем безсмислена задача. Кажи ми: нямаш ли чувството, че просто се опитват да ни държат настрана? Става нещо… странно.
— Нали аз ти го казах същото преди малко? — отвърна му нетърпеливо Локлир.
Чиновникът намери искания документ и им го подаде и стражът върна двете момчета в палата. Джими и Локлир забързаха към кабинета на стюарда.
Появиха се пред вратата тъкмо когато стюардът барон Гайлс излизаше.
— А, дойдохте ли вече — рече той с нотка на укор. — Тъкмо се чудех дали да не пратя да търсят къде сте се скатали. — Джими и Локлир се спогледаха озадачено. Стюардът, изглежда, съвсем беше забравил за товарителницата. Джими му я подаде.
— Какво е това? — Баронът огледа документа. — Ах, да — рече той и го хвърли небрежно на масата. — Ще се занимая с това по-късно. Сега трябва да отида да видя как процесията ще напусне двореца. Вие ще останете тук. Ако стане нещо непредвидено, единият от вас ще остане в този кабинет, а другият ще изтича да ме повика. Щом катафалката излезе през портите, ще се върна.
— Очаквате ли някакви проблеми, ваша милост? — попита Джими.
— Не, разбира се, но винаги е добре човек да е подготвен. Скоро ще се върна.
След като стюардът излезе, Локлир се обърна към Джими.
— Е, добре. Какво става все пак? И не ми отговаряй: „Ще видиш“.
— Нещата не са такива, каквито изглеждат. Ела.
Джими и Локлир се затичаха нагоре по стълбите. Стигнаха до един прозорец, гледащ към двора, и загледаха приготовленията долу. Траурната процесия се събираше, докараха катафалката, придружена от най-отбраните гвардейци от личната дворцова гвардия на Арута. Теглеха я три двойки черни коне, всеки украсен с черни пискюли и воден от облечен в черно коняр. Войниците се подредиха от двете страни на катафалката.