Градът беше отделен от стените с още сто стъпки празно пространство. След него започваха гъсто скупчени постройки, разделени с тесни улички. И помен нямаше от широките булеварди на Крондор, нито табели по входовете на сградите, да покажат какво им е предназначението. И почти не се мяркаха хора. Дори и да се въртеше тук някаква търговия, Арута и приятелите му не можаха да го усетят. Накъдето и да се обърнеха, виждаха само въоръжени хора; Само веднъж видяха изключение от това правило — една жена в напреднала бременност, но и тя носеше кама, затъкната в широкия й колан. Дори децата над шест-седем години бяха с оръжие.
Уличките криволичеха, пресичайки се безразборно.
— Този град като че ли няма никакъв план — подхвърли Локлир.
Арута поклати глава.
— Напротив, има план, при това съвършен. Правите улици са за търговците и се строят лесно, стига теренът да е равен. Криви улици се срещат само там, където е трудно да се изпънат прави, като в Риланон, който е разположен на хълмове, или край двореца в Крондор. Този град е построен на плато, така че, изглежда, тези криволичещи улици са направени преднамерено. Мартин, ти какво мислиш?
— Мисля, че ако защитата на стените се пробие, можеш да поставиш засади на всеки петдесетина стъпки оттук до другия край на града. Забележете, че всички сгради са с еднаква височина. Обзалагам се, че покривите им са плоски и може лесно да се прехвърляш от един на друг. Идеално място за стрелци. Обърнете внимание на долните етажи.
Джими и Локлир погледнаха и разбраха какво има предвид херцогът. Всяка сграда имаше само по една врата на партерния етаж, от тежко дърво и с железен обков, а прозорци нямаше.
— Този град е замислен за отбрана — каза Мартин. Двайн се извърна и подхвърли:
— Много си схватлив. — След това отново насочи вниманието си напред. Гражданите бързо оглеждаха преминаващите странници и без да спират, си продължаваха всеки по своята работа.
Най-сетне излязоха от притискащите ги сгради на пазарището. Накъдето да се обърнеха, виждаха подредени сергии, около които се движеха хора.
— Вижте — каза Арута и посочи една цитадела в края на площада. Каменната постройка сякаш израстваше от фасадата на гигантска канара, около която се беше вгнездил целият град. Нова стена, висока около тридесет стъпки, обкръжаваше цитаделата, а пред нея имаше друг дълбок ров.
— Сигурно чакат неканени гости — подхвърли Джими.
— Съседите им май са доста неприятна пасмина — отбеляза Роалд.
При тези думи неколцината им стражи, които разбираха кралската реч, се разсмяха и закимаха. Арута рече:
— Ако се преобърнат сергиите, се озоваваме пред ново заграждение и защитниците от стената могат лесно да го обстрелват. Ужасно много жертви трябва да даде човек, за да превземе този град.
— Затова е замислен — отвърна Двайн.
Влязоха в цитаделата, заповядаха им да слязат от конете и ги отведоха в подземието на крепостта, в голяма обща килия. Двайн им даде знак, че трябва да влязат, и каза:
— Ще чакате тук. Ако чуете сигнал за тревога, излезте горе на двора и ще ви се каже какво да правите. Иначе ще седите тук и ще чакате, докато протекторът не ви извика. Ще ви донесат храна. — След тези думи водачът им ги остави и излезе.
Джими огледа килията и каза:
— Нито заключват вратата, нито ни взимат оръжието…
— Защо да си правят този труд? — сви рамене Бару.
Лаури се отпусна върху едно старо одеяло, постлано върху сламата.
— Ясно е, че не можем да идем никъде. Не можем да се престорим на местни хора, нито можем да се скрием. А нямам намерение да се опитвам да се измъквам оттук с бой.
Джими седна до Лаури и каза:
— Прав си. И какво ще правим сега?
Арута свали сабята си от колана.
— Ще чакаме.
Чакаха четири часа. Донесоха им храна и се нахраниха. Когато свършиха, Двайн се върна и каза:
— Протекторът идва. Искам да ми кажете имената си и защо сте дошли тук.
Очите на всички се обърнаха към Арута.
— Смятам, че няма да имаме полза, ако скрием истината, а ако сме откровени, можем само да спечелим — каза принцът и после се обърна към Двайн. — Аз съм Арута, принцът на Крондор.
— Това титла ли е? — попита Двайн.
— Да — отвърна Арута.
— Ние от Арменгар знаем малко за порядките в Кралството, а при нас няма такива титли. Важна ли е?
— По дяволите, човече, той е брат на краля, както и този, херцог Мартин — избухна Роалд. — Той е вторият по власт в Кралството.
Двайн като че ли не се впечатли особено, а изслуша имената на останалите и каза:
— И защо сте дошли?
Арута отговори от името на всички:
— Смятам да изчакаме и да поговорим за това с вашия протектор.