Всички бяха наясно какво означава заклинанието. Всички се бяха подготвяли духом за принудата да го употребят, откакто започна нападението на западняците. И всички разбираха, че само седмина ще излязат от Сърцето, след като свършат работата. Не знаеха обаче кой ще бъде избраникът.
— Нека имаме светлина — изрече традиционните слова Висшата магьосница, застанала точно срещу Барас.
Всички кимнаха поред.
— Да, нека имаме светлина, за да се виждаме и подкрепяме взаимно.
— Барас, който ни призова в Сърцето, дай ни светлина — взря се тя в него.
— Ще бъде сторено.
Подготви формата за светлинно кълбо — обикновена неподвижна полусфера, извлечена от маната, насочвана през Сърцето. Тя изискваше минимални усилия и Барас я разположи точно над невеществената свещ. Мекото сияние прогони сенките и озари Съвета.
Той завъртя глава бавно, за да се поклони на всеки, запечатваше в паметта си лицата им, защото за последен път виждаше един от тях… ако демоните не изберат самия него.
Отляво беше Ендор, най-младият. Едва преди седем седмици бе приет тук за член на Съвета. Маг с огромна дарба, нисък, грозноват и як.
Погледна Вилиф, секретаря на Съвета, който беше на преклонна възраст — прегърбен, оплешивял и почти на края на силите си. Селдейн, втората жена сред тях, тепърва доближаваща старостта, сивокоса и сопната. Керела, Висшата магьосница, елфида като него и отдавнашна довереница. Не биваше да я загубят в тези тежки времена. Висока, мургава и горда, Керела бе оглавявала Съвета с желязна воля, заслужила й уважение в цялата Школа. Дийл — още един елф. И той остаряваше, понякога изричаше прибързани слова. Лицето му бе застинало в страх, изопнато и бледо. Кордолан, на средна възраст, възпълен веселяк. Голото му теме лъщеше от пот, бузите провисваха. Трябваше да се упражнява повече, иначе ще загуби издръжливостта си. И накрая, вдясно от Барас — Торвис. Също стар, сприхав, жизнен, набръчкан и дългурест. Изумителен човек.
— Да започваме ли? — привлече вниманието им Керела. — Благодаря ти за дарената светлина, Барас. — С това се изчерпа церемонията. — Членове на Съвета в Джулаца, събрахме се заради огромна опасност за Школата. Ако не направим това, което ни бе предложено, краят на Школата е неизбежен. Някой ще възрази ли?
Мълчание.
— Като знаем рисковете, произтичащи от заклинанието, някой желае ли да остане извън Сърцето, докато го извършваме?
Торвис се засмя и за миг разсея напрежението от тегнещата тук мана.
— Стига де, Керела! — зашумоля гласът му като сухи листа. — Докато изговорим всички предупреждения, както е прието, ще дойдат и шамани да ни помогнат в заклинанието. Знаеш, че никой няма да излезе.
Керела се смръщи, но в очите й се мярна весела искрица. Барас кимна.
— Торвис явно желае да навлезе в другото измерение. Да започваме веднага.
— Длъжна бях да предложа — напомни Висшата магьосница.
— Известно ни е — усмихна се Барас. — Хайде, води ни. Тя вдъхна дълбоко и пак огледа другите.
— На онзи, който ще се пожертва, за да опази Школата и магията на Джулаца, пожелавам скоро да намери покой и да срещне душите на близки, които го чакат в отвъдното… Слушайте ме внимателно. Не се отклонявайте от моите указания. Съсредоточете се само в моя глас. А сега… — Заговори по-отсечено и властно. — Опрете длани в камъка зад вас и настройте зрението си към спектъра на маната.
Барас притисна длани към хладната каменна плоча зад гърба му и се взря в протичащата наоколо мана. Гледката беше и замайваща, и плашеща.
Сърцето на Кулата беше средоточие, формата на стените му привличаше основата на магията и я задържаше. Маната се отразяваше най-силно от осемте каменни стени и се пренасяше по повърхността им към сборната точка. Барас проследи осемте потока, които се сливаха и проникваха в общ стълб през центъра на спиралата.
Знаеше, че отдолу има друга камера, огледален образ на тази, за да бъде затворен кръгът на силата. Опирайки ръце в камъка, той ставаше част от кръга.
Всеки трепна или затаи дъх в мига, когато маната потече през тялото му — ускоряваше пулса, прочистваше съзнанието за върховно усилие и насищаше мускулите със сила.
— Поемете маната — ясно прозвуча гласът на Керела. — Вникнете в потока. Радвайте се на мощта му. Изречете името си, щом сте готови да започнем призоваването.
Един по един казаха имената си: Барас — силно и уверено, Торвис — със следа от нетърпение, Дийл — тихо и уплашено.
— Така да бъде — кимна Керела. — Ще отворим пътя и ще призовем Господаря на Покрова. Подгответе се за идването му. Образувайте кръга.
Осем гласа зазвучаха тихо и напевно в слова, които оформяха маната и започваха призоваването. Барас притисна по-силно дланите си към камъка, а думите, древни и могъщи, се изливаха от устата му в непрекъснат поток.