Движението на маната се промени. Отначало леко подръпване изкриви пътя й покрай стените. Последваха по-резки, внезапни въздействия, от които сърцата пропускаха по някой удар. Маната се отдели от стените и вече я насочваха не природата и камъкът, а маговете. Поддържаха нов кръг с дебелината на длан, плътно жълт и напълно неподвижен.
— Великолепно — промърмори Керела по-сдържано, съсредоточена изцяло в подготовката за заклинанието. — Имаме пълнота. Сега оформете колона, докосваща пода.
Ръцете им се отделиха от стените, върховете на пръстите им проникнаха в кръга от мана. За Барас усещането беше като допир до мек плат, тънък и хубав. Щом отпусна ръце надолу едновременно с останалите, създаде с ума си идеален цилиндър, а в съзнанието му отекваше една-единствена дума: „Леко. Леко.“ Разкъсването на цилиндъра би застрашило не само заклинанието, а и здравето на Съвета. Всяка грешка или отклоняване на мана биха им навлекли главоболие, кръвотечение от ушите или временна слепота.
Но Съветът на Школата в Джулаца бе подбран по способностите на членовете му и щом всички приклекнаха, колоната беше безупречна, а сърцето на Барас удари не повече от сто пъти до завършването й.
— Превъзходно — въздъхна Керела. — Всички ли са добре? Ендор, Селдейн, Дийл, Торвис — вие ще задържите колоната. По мой знак другите ще се отдръпнат. Не се съпротивявайте на по-тежкия товар, оставете съзнанията си отворени. Броя — три, две, едно…
Барас, Вилиф, Керела и Кордолан прибраха ръцете си до тялото и се изправиха. Барас се усмихна — Ендор понесе нарасналото изчерпване на мана само с едно пухтене. Старият елф се възпря да не го потупа по рамото. Младежът наистина бе напреднал много за годините си.
Четиримата магове поддържаха устойчивостта на колоната. До края на призоваването щяха да насочват цялата си енергия, за да остане тя в най-добро състояние. Допуснеха ли да бъде нарушена, отприщените стихии щяха да пръснат Сърцето на парчета.
Керела ги огледа с одобрение.
— Имаме силен Съвет. Неизбежното ни отслабване ще бъде трагедия за Джулаца. — Тя притисна дланите си една в друга. — Заемете местата си за призоваването. Барас, ти ще поддържаш портала отворен.
Той кимна — разочарован, но не и изненадан от облекчението, което почувства. Щом ставаше страж на портала, демоните не можеха да вземат него, иначе щяха да се заклещят в капана на убийствения за тях въздух на Балея.
Четиримата прави магове пристъпиха към колоната, лицата им едва не опряха в неподвижната повърхност. Всеки гледаше право напред в очите на отсрещния, за да се подкрепят.
— Макар че аз изричам думите — каза Керела, — заедно ще създадем формата. Дайте ми силата си. — Тя се прокашля. — Хейлара диун тар. — Изведнъж захладня, от устата й излизаха облачета пара. — Хейлера диун тар, мекст хейрон диун тар.
Четиримата извлякоха още мана от въздуха и оформиха плътен диск от завихрено жълто, осеяно със сини точици. Дискът увисна над цилиндъра, въртеше се бързо и краищата му се размиваха в очите им.
— Полека — предупреди Керела. — Вкарайте го внимателно в цилиндъра.
Застанали с носове до самата колона, те преместиха диска във вътрешността и усетиха как ръбовете му нарушаваха устойчивостта на задържаната форма от мана, докато се спускаше.
— Хейлера, дуин, скортос ерида.
Синьото в диска блестеше по-ярко, пулсираше в колоната и разтърсваше маговете, които я крепяха. Но те издържаха.
— По-здраво — подкани ги Керела с глух от съсредоточаването глас. — По-здраво! Кордолан, при теб не е равно.
Дискът, разклатен незабележимо, веднага се изравни и пулсациите в колоната се засилиха със спускането му към свещта от мана и надолу до каменния под.
— Барас, бъди готов — напомни Керела. — Хейлера, сендуин, скортонере ан естолан.
В средата на диска възникна черна точка, която се разшири бързо. Избликна синьо сияние на мана в разширяващ се заедно с пролуката сноп. Дискът мигновено се преобрази в тънък обръч от мана на Джулаца, ограничаващ яростната синя светлина, която блъскаше във връхната точка на камерата и се разпръскваше по каменните стени. Въздухът се насити с шепот, заплахи, заповеди, подмамващи обещания, изпълнени със зло и притискащи маговете. Думите подяждаха смелостта им, съскането се просмукваше в костите, изправяше косъмчетата по кожата им, замайваше главите и пресушаваше гърлата. Порталът към измерението на демоните бе отворен.
— Барас, устойчиво ли е при теб? — попита Висшата магьосница.