Хейла се завъртя към него.
— Забележително, но се боя, че не можете да се пазарите.
— Винаги можем да те върнем с празни ръце там, откъдето дойде — спокойно напомни Дийл.
— И тогава няма да получите своя Покров.
— Но ти няма да имаш душата на маг от Съвета на Джулаца, камо ли пък Висшата магьосница.
— Дийл, аз… — започна Керела.
— Недей, Керела. Няма да вземе теб. Демонът студено се вторачи в Дийл.
— Не съм свикнал да ми се противопоставят, — Елфът сви рамене. — Ами добре… — Хейла пак се завъртя. — Чуйте ме, магове от Съвета. Ето сделката, която ви предлагам. Душата на елфа Дийл не е толкова ценна за мен, колкото Керела, Висшата магьосница, или Барас, старшия посредник. Но ще се съглася да взема него вместо някого от двамата… при едно условие. Ако след петдесет ваши денонощия още се нуждаете от Покрова, за да ви защитава от враговете, или Барас, или Керела ще минат през Покрова, за да го подхранят наново. Оставям на вас да решите кой ще стори това. Ако никой от тях не доближи Покрова, ще го премахнем и ще ви оставим да бъдете избити. Е, спогодихме ли се?
— Цената за Покрова на демоните винаги е била една-единствена душа — троснато напомни Керела. — Щом толкова цениш моята…
— Школата не може да си позволи да остане без теб — пак се намеси Дийл. — Особено сега. Имаме нужда от водач. Ще останеш. — Той въртеше глава, вглеждаше се в другите. Барас забеляза как се извръщат. — Не сте ли съгласни? Е?
Кимаха неохотно. Знаеха, че така спасяват и себе си, но никой не искаше да обрече Дийл.
— Значи постигнахме съгласие — натърти старият елф.
Застана срещу демона, който го гледаше сурово и се почесваше по брадичката, а в полуотворената му уста блестяха остри като бръснач зъбки.
— Велики Хейла, Господарю на Покрова, приемаме сделката.
Демонът кимна.
— За пръв път чувам човек или елф да се стреми толкова безогледно към смъртта.
— Кога ще бъде спуснат Покровът? — рязко попита Керела, но се взираше в Дийл с просълзени очи.
— Щом изчезна оттук и порталът се затвори. Ще обхваща и стените заедно с основните потоци от мана във вашата Школа.
Тя кимна.
— Не забравяй обещанието си. Нашият приятел се жертва за това. Дийл, благословията на всички в Школата е с теб. Такава саможертва… — Гласът й пресекна, но тя се усмихна. Барас не бе виждал толкова печал в нечия усмивка. — Дано намериш покой скоро.
— Времето не стига за приказки — прекъсна я Хейла. — Имате петдесет ваши денонощия. Бройте ги добре, защото и аз ще ги броя. — Отново впи поглед в Дийл. — А за тебе, драги, и тези дни, и още колкото аз пожелая след тях ще бъдат цяла вечност. Ела с мен.
Ръката му се пресегна извън портала, мина през гръдния кош на Дийл и за миг го обгърна в синя светлина. Елфът беше напълно спокоен преди края. Тялото му подскочи, щом душата бе изтръгната, после се свлече, без да проличи колко жестока е била смъртта му.
Хейла се завъртя устремно и пропадна през портала, а Барас тутакси го затвори след него. За миг се чу шепотът и настана тишина.
— Свърши се — потрепери гласът на Керела.
Тя се отпусна безсилно на пода, а Селдейн припряно отиде при трупа на Дийл и склопи очите му.
— Трябва да…
Вратата грубо се отвори и Кард залитна през прага, затиснал ушите си с длани и опулен. Натискът на маната в Сърцето уж беше непреодолим за него, но оглушителната врява зад него подсказа какво го е тласнало вътре.
Воплите и на нашественици, и на бранители поглъщаха дори шума от битката, звънът на стоманени остриета спря. Не беше за вярване, че тези звуци принадлежат на измерението, в което се намираше Балея. Пронизителни, измъчени писъци, изригнали в тела, от които душите се откъсват, разтърсваха черепите на онези, които ги чуваха, караха ги да заскърцат със зъби, сковаваха мускулите им.
Керела вдигна глава и срещна погледа на Барас. Целият ужас на извършеното от тях бе стаен в очите й.
Покровът на демоните се спусна.
ГЛАВА 4
Както винаги страхът отстъпи пред любопитството. Със завръщането на Ша-Каан в собственото му измерение сякаш се отдалечи и гибелната заплаха. Докато Гарваните бавно се връщаха към площада, около трупа на другия дракон се събираше тълпа.
— Я се отдръпнете малко! — подвикна Незнайния и изтича към туловището.
Хирад го гледаше как се провира между конниците на Дарик. Приятелят му и за миг не забравяше, че е воин и тактик. Неколцина Закрилници, стоящи с гръб към Незнайния, му направиха път, без да се обърнат. Но той не бе отишъл да зяпа и да клати глава пред невероятната гледка, а да потърси слабости, каквито и да било уязвими места, за да имат някакъв шанс.