Драконът се взря мрачно в очите му.
— С тези думи ли смяташ да ме убедиш?
— Ами да. За да схванеш най-сетне, че и на нас никак не ни се иска да го направим. Но нямаме друг избор и заради Балея, и заради твоето Люпило. Ние сме готови да си опитаме късмета. А ти?
— Но покорството е толкова срамно… — запъна се драконът.
— Какъв срам, по дяволите! — не се стърпя Хирад. — Ако не ни провърви, няма да остане кой да се срамува. Ако пък успеем, ще накарате всяко Люпило, което посмее да ви дразни, да се задави с подигравките си. Какво си се затръшкал такъв?!
— Мисля, че това ще е промяна, която ще влезе в историята — обади се Дензър с намерението да ги успокои.
— Най-после да чуя разумни слова и от устата на крадеца — изръмжа Ша-Каан.
Дензър само се усмихна със стиснати устни.
— Ъхъ, ама няма кой да ни запомни, ако не изпърхаме до разкъсването — натърти Хирад. — Ша-Каан, решавай…
Великият Каан изви шия в позата на строга любезност и помълча със затворени очи.
— Никой дракон не би изтърпял да го язди човек — каза накрая. — Това е знак за покорство и подчинение. Но всички Каан разбират, че вие искате да спасите и нас, и своята раса. Само заради това даваме съгласието си. Три дракона ще носят по един маг — аз, Нос-Каан и Хин-Каан. Елу-Каан остава в своя Чоул. Той ще бъде старши в Люпилото, ако не се завърна.
Долината се бе смълчала и Хирад проумя колко важно и трудно е било решението за всички дракони. Чу как Незнайния изпухтя от облекчение зад гърба му и се обърна ухилен.
— Сега по-спокоен ли си?
— Естествено. — Едрият воин се намръщи. — Да не съм пропуснал нещо?
— Една дреболийка — кимна Хирад. — Кой ще крепи маговете да не паднат, докато извършват заклинанието?
Лицето на Незнайния загуби цвят, до него Троун се облещи.
— О, милосърдни богове в небето! — промърмори Незнайния. — А аз се чудех защо обясняваш, че и на теб не ти се лети. Няма ли друг начин?
Варваринът клатеше глава.
— Изненадваш ме. — Намигна на Илкар. — А и кога Гарваните са се сражавали поотделно?
Незнайния се прокашля неловко.
— Ще отида да потърся въже.
ГЛАВА 36
Съгледвачите потвърдиха, че бойците на Сенедай вече са се нахвърлили срещу Закрилниците. Зората над Балея беше навъсена, откриваше пред погледите камънак, шубраци и бурени, подгизнали от неспирния дъжд.
Дарик спря хората си под билото на плосък хълм. Дочуваха отдалеч бойните напеви на западняците, вятърът носеше към тях звуците на хиляди гласове. Той скочи върху отломък от скала.
— Всички знаете защо сме тук. Благодаря ви за доверието и храбростта, откакто събрахме тази армия на брега на Гиернатския залив. Тръгнахме да освобождаваме и да отмъщаваме. Сега ще браним. Помислете колко сме закъсали. Гиернат отблъсна врага, но малкото войници там няма да го опазят от второ нашествие. Няма ги градовете Блекторн и Джулаца. Другите Школи са под страшна заплаха, а вражеска армия е готова да настъпи към Корина. Ако не й попречим. В Корина почти няма редовна войска. Няма и крепостни стени. Бароните, освен Блекторн и Гресе, се спотайват в замъците си и искат да защитят само своите владения. Затова сме разпокъсани. Кой остава? Вие — последната надежда на Балея за победа и спасение. Ако вярвате в своята земя и в своя народ, ще победим. Западняците са повече, но ние сме по-сърцати. Бъдещето на Балея няма да се реши на подстъпите към Корина, нито пред стените на Ксетеск. Ние го определяме днес, до древната къща на Септерн. Знам, че всеки от вас ще допринесе за победата. Вярвам във вас. Вие вярвате ли?
Оглушителният рев го изпълни с възторг. „Силни думи — рече си, — но правдата ще възтържествува чрез острието на меча и майсторска магия.“
— Сол?
Незнайния трепна, щом чу името си на Закрилник. Сил, Айл и Риа стояха около прясно натрупаната купчинка пръст над гроба, където заровиха овъгления труп на Стилиан. Нямаше да бъде положен с пищна церемония в криптата на Ксетеск. Сам си отреди примитивен гроб под скален навес в чужд за него свят.
Незнайния тръгна към тримата Закрилници, понесъл намотани дълги въжета, които взе от вестарите.