— Какво има, Сил?
— Решихме да не се връщаме в Балея. Оставаме тук, при Каан.
— Питах се какво ще изберете — кимна той. — Значи още имате връзка с душите си? Ами маските?
— На теб се падна да я свалиш пръв. Демоните не могат да ни достигнат тук, за да ни измъчват — отвърна Сил. — В това измерение са безсилни. Тук сме свободни.
Без колебание и тримата разкопчаха ремъците на маските си и ги свалиха, впили пръсти в тях.
Риа, Айл и Сил бяха млади мъже на не повече от двадесет и пет години. По белите им лица с тъмни кръгове само около очите и устните червенееха пришки и зарастващи рани. Макар че лечителите в Ксетеск се грижеха за лицата на Закрилниците, кожата под маските никога не заздравяваше напълно. Тук щяха да си върнат човешкия облик.
Нямаха нужда от думи, за да изразят чувствата си. Очите им казваха достатъчно. Незнайния ги прегърна поред. Съзря в погледа на Сил надеждата за всеки друг Закрилник.
— Някой ден всички ще бъдем свободни и вие ще се завърнете в нашия свят без маски. Но няма да забравим, че бяхме събратя. Повярвайте ми.
Сил кимна.
— Време е да тръгваш. Ние ще браним долината от нападение по земята заедно с вестарите.
— Желая ви късмет.
— И ние желаем същото на Гарваните.
Незнайния затича към останалите, които чакаха до драконите. Илкар и Хирад щяха да седят в основата на шията на Ша-Каан. Варваринът щеше да придържа елфа, когато съсредоточи цялата си воля в заклинанието. Незнайния и Дензър щяха да яхнат Нос-Каан, а Ериан и Троун — Хин-Каан.
— Готов ли си? — попита Хирад.
— Да… — Незнайния се озърна към мъжете, избрали свободата. — Още много работа имаме в Балея. Да не се помайваме.
Току-що бяха завършили разгорещените спорове как да се прикрепят най-добре към драконите. Намесиха се Ша-Каан и Джата. Избраха прост начин — всеки от Гарваните щеше да върже края на въжето около кръста си, за да са свободни ръцете и краката му, после въжето щеше да бъде омотано около шията на дракона. Поне знаеха, че няма да паднат.
— Трудничко ще ни бъде да си приказваме — напомни Хирад. — Ша-Каан ще води рояка, другите ще се опитат да не се отдалечават от него. Колкото дракони могат да отделят от защитата на разкъсването, ще пазят нас. Дензър, най-добре е ти да започнеш заклинанието. Троун, Незнаен, не пускайте вашите магове да увиснат надолу с главите.
— Ами ако се разпръснем по принуда? — попита Ериан.
— Ще знам от Илкар, че трябва да започнете отначало, а Ша-Каан ще научи от мен. Няма как, може да се случи, ако ни нападнат. Какво друго да ви кажа… Не смейте да падате!
След тупане по гърбовете, стискане на ръцете и проточилата се целувка на Ериан и Дензър насядаха по шиите на драконите и вестарите се заеха да стегнат въжетата. Хирад долови, че драконите се дразнят.
— Това е твърде неудобно — избуча Ша-Каан.
— Ами да, и не само за теб. — Хирад се настани зад Илкар и усети грапавите люспи дори през дебелия кожен панталон. Все едно бе яхнал бик гигант. — След такава езда не се надявам на потомство… — промърмори варваринът.
— Не те разбирам — призна драконът.
— Все тая — махна с ръка Хирад.
Илкар се озърна с кисела усмивка и поклати глава.
— Ти си просто невероятен…
— Не, Илкар, уплашен съм, ама много…
Стиснал с крака шията на Ша-Каан, Хирад истински усети могъществото му. Шията потръпваше при вдишването и издишването на великанските дробове, мускули се свиваха и отпускаха под люспите. Туловището се издигаше така, че закриваше всичко зад варварина. Ша-Каан беше летяща планина, а Хирад — вързана за него мравка.
— И кой предложи тая лудост? — сгълча се сам. Погледна Незнайния, който седеше блед и безмълвен върху своя дракон. — Ей, Незнаен!
— Каквото и да измислиш, няма да ми олекне — изръмжа огромният му приятел.
— Очаквам с нетърпение да ти стисна ръката в Балея — подхвърли варваринът.
— Имаше една приказка… — За миг лицето на Незнайния трепна в усмивка. — „Ще се видим от другата страна.“ — Хирад Хладнокръвния.
— Да, Велики Каан.
— Готови ли са Гарваните? Хирад си пое дъх.
— Да. Готови сме.
— Тогава нека ви покажа небесата.
Оглушителният лаещ рев на Ша-Каан прогони тишината. От високите пътеки вестарите отвърнаха с викове преди да тръгнат по равнината. Разнесоха се и отгласи от дракони, цели рояци великански същества отскачаха наведнъж във въздуха. Ша-Каан се изправи разтърсващо и стомахът на Хирад се сви. Крилете се разпериха с шум като вълна, заляла каменист бряг. Хирад стисна рамото на Илкар и в този миг Ша-Каан излетя с мощен замах на крилете.