Блекторн и Гресе стояха до огъня на преден стражеви пост, а небето изсветляваше от изток. Под облаците оставаше сумрачно, но вече различаваха силуети на ходещи напред-назад западняци. Ранените отдавна бяха скрити далеч между канарите на северозапад, част от кавалеристите оседлаваха конете, други трескаво вдигаха шум в бивака, за да залъжат врага, че тук има много повече хора.
— Блекторн, не се ли чувстваш изтикан настрана днес? — попита Гресе между две глътки горещо кафе.
— Вършил съм и по-интересни неща — призна другият барон, — но той е прав. Твърде стар съм да тичам цяла нощ.
— Какво ли ще направят сега?
— Западняците ли?
— Да. Ще продължат да ни се пречкат или направо ще нападнат?
Блекторн се почеса по грижливо подрязаната брада.
— Днес няма да стигнат за битката при къщата на Септерн. На тяхно място щях да се отърва от враговете и да тръгна след останалите натам.
— Значи оседлахме конете навреме. Блекторн кимна.
— Не ми се вярва обаче да ни гонят упорито.
Западняците се бяха наредили от първите зъбери до гората. Тези, които се виждаха, не наброяваха повече от триста, но Блекторн знаеше, че основните им сили не са далеч. Предполагаше, че Дарик е успял да се промъкне. Западняците не вдигнаха тревога през нощта, не се върнаха оцелели от разбита армия, за да съобщят за провала.
Развидели се съвсем и той разбра, че не могат да поддържат измамата още дълго. Олекна му, че всички коне са оседлани. По неволя изоставяха ковачницата, оръжейния обоз и много палатки, но тази загуба не го засягаше. Само войниците и маговете на Балея бяха незаменими.
— Готови ли сме да бягаме? — О, да — потвърди Гресе, остави чашата на земята и изу единия си ботуш, за да изтръска от него въображаемо камъче.
— Да сме наясно — като нищо ще те оставя да си умреш тук — промърмори Блекторн.
По-възрастният барон се подхилваше.
— Всички други в тази война преживяват страхове и опасности, несравними с нищо друго. Не искам да се почувстваш лишен от нищо.
Стоящият до тях кавалерист изсумтя.
— Да, капитане, разбирам — обърна се към него Блекторн.
Мъжът, покрит с шлем, дебело наметало и кожена броня отдолу, се поклони сдържано.
— Ваши превъзходителства, време е.
Той посочи пътя, където се трупаха западняци и си подвикваха питащо и сърдито, макар че думите не се разбираха добре.
— Гресе, обуй го този ботуш.
— Оплетоха се кончовите, приятелю.
— Само че ботушите ти нямат кончови. Тази игра доближава края си.
Гресе погледна за миг към западняците, обу се мигновено и заряза чашата на земята.
Враговете настъпваха към бивака.
— Ескадрон! — повиши глас капитанът. — Готови за отстъпление.
— Имам идея — сподели Блекторн, докато се отдръпваха полека от бивака, а западняците ги следваха предпазливо. — Нека поддържаме разстоянието до тях и се пазим с въздушни щитове. Искам да си поприказвам с командира им.
— Но защо, боговете да са ни на помощ? — изненада се Гресе.
— Довери ми се.
Гресе сви рамене, а капитанът промени дадените заповеди.
Хирад изповръща всичко от стомаха си още преди Ша-Каан да набере височина за полета към разкъсването. С този устрем щяха да се доберат дотам за не повече от час.
Бученето на насрещния въздушен поток прогонваше всяка мисъл от главата на варварина и мина доста време, докато престане да примижва. Земята беше немислимо далечна под него. Само нарастващото отпред разкъсване му позволяваше да се ориентира за посоката. Наоколо се трупаха облаци и Хирад знаеше, че Ша-Каан се безпокои най-силно от това.
— Успокой се, Хирад. Няма да допусна да паднеш.
— Голяма утеха, няма що — промърмори варваринът. Драконът се развесели, но само за миг.
— Враговете ни ще се крият в облаците. Трябва да внимаваме.
Илкар се озърна, лицето му пламтеше от вълнение. Но той можеше да се спусне със Сенчести криле, ако падне…
— Как си? — извика елфът.
Хирад само завъртя глава и се вкопчи още по-здраво в допълнителното въже, което вестарите бяха увили около шията на Ша-Каан.
— Всичко е наред — увери го Илкар.
— Хич не ми се вярва.
Рискува да погледне назад към другите два дракона, които не изоставаха. Дензър му помаха с ръка, но Незнайния дори не го видя, сгушил глава в раменете си и също впил пръсти във въжето.
Пак се загледа напред към реещите се около разкъсването дракони. Дочуваше слаб рев — по три дракона Каан се отделяха от защитната мрежа и се подреждаха наново. Прималя му от онова, което ги бе подтикнало към промяната. Небето бе осеяно със стотици черни точки, в които бързо различи дракони от вражески Люпила. Ша-Каан изръмжа и размаха криле по-упорито, цялото тяло на Хирад се разтресе чак до костния мозък.