— Дръж се, Хирад Хладнокръвния. Започва се.
Краката на варварина се схващаха от усилието да обвиват дебелата шия на дракона, ръцете му измръзваха въпреки ръкавиците. Надяваше се, че ще успее да откопчи някак пръстите си от въжето, за да придържа Илкар.
Нямаше я привичната им способност да се бият като едно цяло. Мислите пак обикаляха умовете им светкавично, но нещо пречеше да подтикват към мигновени движения. И това струваше живота на мнозина от тях.
Половин час след изгрева Аеб знаеше, че в сражението са паднали двойно повече Закрилници, отколкото през целия предишен ден. И той имаше дълбока рана на едната ръка, можеше само да отбива с брадвата и по неволя въртеше меча с удвоени усилия, за да се опази.
Западняците веднага надушиха слабостта им. Напираха отвсякъде и в защитния пръстен около развалините се появиха първите пролуки — онези, които пристъпяха напред да заемат местата на мъртвите, бяха ранени и морни.
Всички бяха принудени да осъзнаят истината — без Повереник им липсваше свързващата сила, не успяваха да съхранят настървението, което им придаваше страховитата мощ. Дори сега в битката умираха по петима западняци за всеки повален Закрилник, но ако продължаваше така, щяха да превземат къщата на Септерн до средата на следобеда.
Когато първият магически огън избухна в бивака на западняците, Аеб бе започнал да се примирява с чуждата му представа за поражение.
Маговете на Дарик безмилостно нападнаха резервите на Сенедай. По същото време и полковете на Айзак нанесоха първия си удар. Войниците на източна Балея притичваха между подпалени каруци, палатки и огради, а западняците още се пулеха недоумяващо, докато магията и стоманата ги изтребваха. Огнени кълба прелитаха над Дарик, вместо вода от сивеещото небе се сипеше Горещ дъжд, Смъртна градушка се забиваше с тежък пукот във вражеските редици и режеше плътта до кост.
Стотните се престроиха, за да обхванат по-голяма част от обръча около развалините. Войниците вече се сблъскваха с припряно нареждащите се племенни бойци. И отсреща грохотът не спираше, маговете на Айзак опустошаваха с огън другата половина от западняшките позиции.
— Хайде, разкъсайте редиците им! — извика с все сила Дарик.
От двете му страни войниците нападаха по-яростно от всякога. Въздухът червенееше от пръските кръв, димът лютеше в ноздрите, смесен с миризми на обгорял брезент, дърво и плът. Стоновете на ранените, свирепият рев и воплите на сражаващите се кънтяха в ушите на Дарик.
Понесен от въодушевлението, той спря пред гърдите си умел удар с брадва, изблъска с лявата си ръка западняка и го промуши точно в сърцето. Изрита трупа встрани и се хвърли към враговете, струпали се около Закрилниците.
Сенедай се обърна изумен. На стотина крачки от него пламъци погълнаха шатрата му и изведнъж резервите бяха нападнати от врагове, които би трябвало да лежат мъртви някъде далеч оттук. Обзет от гибелно двоумене, той повика един предводител на отряд.
— Какво е това, духовете да са ни на помощ?!
— Господарю, войници от Изтока ни нападнаха неочаквано от две страни.
— Виждам! — Сенедай придърпа мъжа към лицето си. — Искам да чуя от теб, че можем да ги отблъснем. Трябва да превзема къщата преди слънцето да се издигне най-високо.
— Ще ги задържим…
— Ако някой от онези мръсници стъпи на ей тази трева, за да ми се нахвърли, ще ти изтръгна сърцето. Спрете ги!
Сенедай хвана брадвата си и разблъска бойците си, за да излезе в предната редица.
— Бийте се, псета, бийте се! Няма да ви позволя да ме позорите. — Изскочи пред маскиран враг, който бе отпуснал брадвата си, но вдигна меча с плашеща пъргавина. — Няма да ме позорите… — изръмжа Сенедай.
Вдигна брадвата с треперещи от бяс ръце и замахна, но острието отклони удара. А брадвата в другата ръка на врага сякаш изскочи отникъде и Сенедай едва се отдръпна, тежката стомана изсвири пред носа му. Мечът описа блестяща дъга във въздуха, но този път вождът беше готов — отклони го с брадвата и мушна напред с шипа, стърчащ в края на дръжката й. Усети как пробива плът.
Маскираният направи крачка назад и от шипа прокапа кръв. Сенедай се ухили, замахна повторно, за да го довърши, но непоносима болка обгори хълбока му. Мечът на врага бе забит под ребрата му, без той дори да забележи. Не маскираният, а Сенедай щеше да умре.
Брадвата падна от безчувствените му пръсти и докато бездната го засмукваше, вождът чу тържествуващ вопъл от хиляди гърла.