Викаха името на Тесая.
Трябваше да са избягали отдавна, но любопитството ги приковаваше тук. От няколко дни нямаше нужда да мерят сянката, а те продължаваха и записваха как се разширява към покрайнините, за да прочете някой, ако дневниците им се съхранят.
Джаяш вдигна поглед към грозната, вече черно-кафява мътилка, потопила Парве в сумрак и денем. Около нея се кълбяха облаци, леещи дъжд, какъвто не бе виждал през живота си, а навътре в разкъсването съскаха и пращяха мълнии. Една се заби в земята и я раздруса. Случваше се все по-често.
Все едно. По пладне сянката щеше да покрие Парве и да възвести края. За него нямаше съмнение, че Гарваните са се провалили.
Всички от малкия отряд стояха на площада, взрени в увисналото над тях разкъсване. Чакаха търпеливо, нямаше какво друго да правят. Освен да умрат.
Чакаха драконите.
ГЛАВА 37
Хирад знаеше как жадува Ша-Каан да се впусне в битката, но не можеше. Нос и Хин вече летяха редом с него, за да навлязат заедно в пространството на най-разгорещените схватки, простиращо се на около хиляда крачки във всички посоки. Това беше най-страшното. Смъртта можеше да ги застигне откъде ли не.
Илкар бе казал, че ще се нуждаят от време колкото двеста удара на сърцето, за да подготвят заклинанието, а трябваше да го извършат пред самото разкъсване. След това щяха да изпратят заряд от мана в прохода, за да се свие и изчезне по цялото си протежение до Балея.
Отдолу и малко встрани два дракона бълваха огнени струи, всеки дебнеше сгоден случай да хапе и да раздира с нокти. Спускаха се, увлечени в схватката, накрая единият успя да стисне с челюсти шията на другия и отново полетя право нагоре. На земята се стовари дракон от Люпилото Каан.
— Хирад! — извика Илкар. — Започваме. Придържай ме да не увисна.
Хиард повтори мислено съобщението за Ша-Каан, който щеше да го предаде на другите в рояка. После отдели пръсти от въжето и хвана елфа през кръста, за да са свободни ръцете му за заклинанието. Стисна по-силно с крака шията на Ша-Каан и ръбовете на люспите се впиха в кожата му.
Внезапно тялото на Илкар се скова, после се отпусна, щом започна да оформя маната едновременно с Дензър и Ериан.
Яхнал най-огромното същество, което бе виждал, носен шеметно на стотици стъпки от земята, Хирад се чувстваше безкрайно уязвим. Безполезният меч бе вързан здраво на гърба му.
В претъпканото с дракони небе Ша, Нос и Хин се напрягаха докрай да достигнат разкъсването, а носените от тях магове се канеха да извършат заклинание, което щеше да спаси Каан. В огромното разкъсване, обрамчено от облаци, примигваха мълнии, краищата му се разширяваха стъписващо бързо.
Каан кръстосваха наоколо в безнадежден опит да задържат враговете. Без предупреждение Ша-Каан се отклони рязко нагоре, мярна се сянка и друг дракон Каан профуча пред очите на Хирад. От устата му се проточиха пламъци, миг по-късно един Наик полетя по спирала надолу, за да се спаси.
— Няма да е лесно! — изкрещя Илкар, загубил формата от мана.
— Пак ще опитаме — успокои го Хирад, притиснал чело в тила му, за да се чуват по-лесно.
Трите дракона пак се събраха, устремени към разкъсването. При доближаването трябваше да кръжат до повърхността му, докато заклинанието бъде извършено.
Ужасът на Хирад избледня, изместиха го втрещено любопитство и някак разсеяно смайване от ситуацията. Ша-Каан бе пресметнал, че около седемстотин дракона се сражават във висините. Срещу по-малобройните, но дисциплинирани Каан налитаха поотделно Люпилата Наик, Гост и Стара.
Ша-Каан се промуши през облак и отново видяха разкъсването. Илкар се скова за миг и мускулите му пак омекнаха. Хирад го придържаше и се молеше да успеят.
По-близо до разкъсването шумотевицата беше стъписваща. Въпреки свистенето на въздуха Хирад чуваше смразяващо ясно рев и ръмжене, плющене на криле, бучене на огнени струи, щракане на челюсти и разкъсване на плът.
Когато дракони се сблъскваха, тътенът се разнасяше надалеч. Въпреки немислимото ускорение повечето се разминаваха ловко и завиваха с невероятна пъргавина. Колкото и чудовищни да бяха размерите им, движеха се с изяществото на танцьори.
Изпревариха ги шест дракона Каан, събрани като юмрук. Погледът на Хирад се прикова в тях, докато връхлитаха отгоре четири дракона Гост, опитващи се да навлязат в разкъсването. От десет грамадански усти изригна огън, драконите се пръснаха, за да избягнат пламъците. Един-единствен Гост нямаше късмет, крилете му светнаха за миг, люспите по главата му почерняха и той се запремята надолу със скимтене.
Роякът на Каан подгони други двама Гост. Четвъртият враг обаче им се изплъзна и на Хирад му призля — полетя право към него.