Ша-Каан невъзмутимо го успокои, но едрият зелен дракон размахваше криле и разтваряше челюсти, вторачен в набелязаната жертва.
Миг по-късно изчезна, блъснат от два по-дребни дракона Каан, единият захапал шията му зад главата, другият раздрал хълбока му с нокти. Въздухът пак се разлюля от сблъсъка.
Ша-Каан летеше към разкъсването, Илкар не забелязваше нищо наоколо, Хирад трепереше.
Тесая хвана армията на Изтока в капан. Войниците на Дарик се бяха врязали в тила на зле организираните отряди на Сенедай и избиха мнозина. Но в яростния си стремеж да разкъсат редиците, нападащи къщата на Септерн, те също нехаеха какво има зад тях.
Владетелят на племената Палеон ги изчака да нападнат, за да е сигурен в позициите им. И тогава нанесе удара, като изпрати силни отряди да ги приклещят по фланговете, а той поведе пробива в средата.
Знаеше, че вляво от него генерал Дарик настъпва успешно. Тесая уважаваше храбрия враг — само той би могъл да измине такъв път през нощта начело на войниците си, но това нямаше да го спаси от гибел. Вождът бързаше да смаже другата част от армията на Дарик преди отрядите на Сенедай да бъдат разгромени.
Втурна се с първата редица бойци, помитаха в движение слабия ариергард на врага. С първия замах Тесая почти обезглави изпречилия му се войник, с втория натроши ребрата на следващия, с третия сцепи крак до костта.
Всички магове бяха далеч напред, не се боеше, че ще го посрещнат със заклинания. Не би позволил нищо да го възпре. Гмурна се под меча на мъжа срещу него и стовари отстрани брадвата по главата му. Изрева тържествуващо на бойците си да не отслабват натиска.
Ша-Каан пак свърна рязко, за да избегне голям рояк от Наик.
— Не можем да продължаваме така! — кресна Илкар. — Изчерпваме запасите си от мана. Ша-Каан трябва да лети към разкъсването, за да ни даде време.
— Прави каквото може — отвърна Хирад прегракнал. За трети път хвана елфа и не му остана друго, освен да се моли.
Ша-Каан фучеше през плътните облаци, но пред разкъсването цяла дузина Каан се откъснаха пред останалите с тревожни викове. Към тях се бяха устремили петнадесет ръждивокафяви дракона от Наик. Хирад предусети истинска опасност.
Нападателите хитро се разделиха на три рояка по пет — нагоре, надолу и направо. Каан не можеха да разкъсат групата си, за да пресрещнат всички. Избраха да спрат два рояка, третият продължи безпрепятствено. Рев разцепи въздуха, сгорещен от пламъците, размахваха се криле, блестяха нокти, блъскаха се тежки тела. Падна Наик с разкъсано крило, последва го Каан с огромна рана на корема.
А третият рояк на Наик се промъкна. Отначало Хирад се надяваше, че няма да нападнат Ша, Хин и Нос. Те обаче завиха встрани от разкъсването, за да се изпречат на трите дракона и безпомощните им ездачи.
Единствената реакция на Ша-Каан беше да напрегне мускулите на крилете си докрай.
— Сега или никога. Маговете няма да издържат. Достигнеха ли края на разкъсването, кръжащите там Каан щяха да възпрат враговете. Хирад обаче виждаше, че няма никаква надежда да изпреварят петте дракона Наик. Чуваше победното им джафкащо ръмжене, гледаше как се разделят в дъга, за да не оставят никакво място за маневриране на жертвите си. Знаеше, че след секунди ще блъвнат огън. Ша-Каан бе допуснал фатална грешка. Никой нямаше да им помогне.
Вляво от Хирад облаците се разкъсаха, от тях изскочиха три дузини дракони. Хирад посърна. Тези бяха от Люпилото Верет. Затвори очи в очакване на края. Нямаше да усети пламъците за повече от миг, но не искаше да гледа.
Всички Верет префучаха край трите дракона Каан право към слисаните Наик и ги обгърнаха в огън. Бързи и дребни, те се мятаха край враговете с недостъпна дори за въображението повратливост. Никой Наик нямаше да се спаси, отвсякъде го нападаха по неколцина Верет.
Ша-Каан ликуваше, размаха криле още по-напористо и заедно с Нос и Хин преодоля разстоянието до прохода. Защитниците се отстраниха, когато малкият рояк закръжи, а Илкар изрече слова, които Хирад не разбра, протегна ръце с дланите нагоре към разкъсването и с вопъл, разтърсил тялото му, насочи заклинанието. Три видими потока мана се вкопчиха в краищата на разкъсването и подобно на опънати въжета започнаха да ги събират, насочвани от тримата магове.
Ша-Каан ревеше, пригласяха му Нос и Хин. И драконите около тях тържествуваха.
— Е, Хирад, готов ли си? — изкрещя Илкар.
— За какво този път?
— За полет, който няма да се повтори!
Драконите и ездачите им се гмурнаха в разкъсването. Хирад изохка, когато бяха засмукани навътре. А зад тях безплътните въжета се мятаха из прохода, странен гръм набираше мощ и изведнъж Илкар освободи своя край на усуканата мана. Той се метна нагоре и се заби в прохода, пъстри светлинки запращяха по обсипаните със сиво кафяви стени и отваряха огромни процепи към черна пустота.