Навсякъде кафявият тунел се разпадаше, отзад краищата му се събираха и сливаха, тласъците запращаха драконите все по-нататък. Ша-Каан се клатушкаше като птица, подхваната от ураган.
Накрая се задържа устойчиво в потока и пак размаха криле. Хирад се озърна. Черната пустота ги застигаше.
— Ша-Каан, побързай!
Светлината гаснеше и след секунди щяха да изчезнат в нищото между измеренията.
Миг по-късно нахлуха в небето на Балея, Ша-Каан кривна встрани от разкъсването и се отдалечи устремно от огромното петно във въздуха. Хирад размаха юмрук и изкрещя.
Гарваните се завърнаха.
Хирад се взря в Парве. Центърът на свиващото се разкъсване се проточи мигновено надолу и удари по земята с необузданата стихия на пространството между измеренията. Непроницаемият мрак се развихри сред зданията и заля площадите, после изчезна пак недоловимо за окото с грохот, от който ушите им щяха да заглъхват дни наред.
Парве бе пометен. Нямаше камък върху камък да напомня, че е съществувал, остана огромно петно от нацепени скали, обсипани с прах.
— О, богове… — прошепна варваринът.
— Справедливо възмездие — обади се Илкар.
— Не и за наблюдателите на сянката — промърмори Хирад.
Елфът се смълча и впери поглед напред над шията на Ша-Каан, който полетя към хребета Чернотрън.
— Отиваме към къщата на Септерн — отговори драконът на безмълвния въпрос на Хирад. — Вашите хора се сражават там. Враговете ви не бива да опустошат мястото, то е скъпоценно за Каан.
Дарик съсече западняк през гърдите и продължи напред с авангарда от войници и магове. Заклинанията се разредиха, но още размятаха беззащитните пред магията врагове. Дарик вече виждаше защитниците на развалините.
Тежък трус го повали на колене, последва още един. Повечето войници наоколо се проснаха. Закрилниците се изправиха най-чевръсто, но западняците около тях започнаха да се отдръпват, щом станаха.
Останките от стените на голямата къща падаха.
Трети трус разлюля земята, зидовете се нагънаха и пропаднаха в зейнала цепнатина, където мрак се редуваше с кратки проблясъци. Към небето изхвърча стълб от прахоляк, след миг се стрелна колона от тъма, която го погълна и потъна обратно, а процепът се затвори с чегъртане.
Къщата я нямаше.
Западняците се развикаха радостно, подхвърляха брадвите си, прегръщаха се и подхващаха победни песни.
Дарик вдигна ръка и войниците му замряха по местата си. Той гледаше мълчаливо как Закрилниците прибраха оръжията си, взеха маските на убитите си събратя и тръгнаха между купчините трупове. Западняците им направиха път, сякаш усещаха, че става нещо, което не ги засяга. А може би не искаха повече да се сражават срещу маскираните страшилища.
Песните стихнаха, западняците се събираха от едната страна на бойното поле. Още не бяха победили. Дарик и армията му стояха срещу тях и нямаха намерение да отстъпват.
Враговете се гледаха свирепо, накрая между племенните бойци се провря един мъж, който застана отпред. Тесая.
— Генерал Дарик! — провикна се той.
— Вожде Тесая! — отвърна му пълководецът през стоте крачки, които деляха армиите.
Дарик си каза, че поне не е обкръжен, но не се заблуждаваше за численото превъзходство на западняците.
— Дали да не продължим преговорите, за да обсъдим как ще ми се предадеш?
— Не съм съгласен. — Войниците на Дарик нададоха войнствен рев, щом чуха думите му. — Пък и ти не ми повярва миналия път, Гарваните обаче се опитаха да спасят всички ни. Проклет да съм, ако допусна да се върнат в страна, където ти си господар.
— Твърде дръзки думи от устата на човек в твоето положение — укори го вождът. — Нямаш зад себе си силата, за да поставяш условия. Дори най-страшните ви бойци се отказаха.
Махна с ръка към Закрилниците, които бяха поели по пътя към Ксетеск, но точно в този миг спряха и се загледаха в небето. Владетелят на племената вдигна рамене.
— А и как, ще ми се да знам, биха се върнали Гарваните, щом проходът към земите на вашите съюзници се затвори сам?
Слухът на Дарик долови далечен звук, чужд за Балея. Той го бе чувал и преди в небето над Парве. Предпочете да се надява, че този път не е възвестил нашествие на нови врагове.
— Има си начини, владетелю Тесая.
Закрилниците не помръдваха, очите им зад маските още се взираха нагоре. На хоризонта се появиха три черни точици, които се уголемяваха неимоверно бързо.