— Скачайте на земята! — извика капитанът, щом конете заподскачаха буйно.
Кавалеристите изпълниха заповедта припряно и конете се разбягаха, усетили опасността по инстинкт.
— Богове… — изгъгна Гресе през заседналата в гърлото му буца.
Препотяваше се, въздухът засядаше в дробовете му. Не можеше да помръдне, до него Блекторн също остана неподвижен.
Драконите искряха в златно под сивкавото небе. Спуснаха се към хората и един от тях изръмжа оглушително, когато прелетя над главите им. Гресе се завъртя на пети и за малко не се тръшна на земята. Готов беше да се закълне, че чу смях, докато чудовищата се отдалечаваха.
Озърна се към Блекторн, който се смееше весело и го потупа по рамото с трепереща ръка.
— Какво те прихваща? — слиса се Гресе.
— Не ги ли видя?
— Дали съм видял проклетите твари?! Чудя се как не напълних гащите.
— Не, за ездачите ти говоря — поясни Блекторн. — Драги ми Гресе, ние победихме! Гарваните яздеха драконите.
— Ама ти съвсем си се…
Гресе се огледа. Драконите не се виждаха и той си отдъхна.
— Ваши превъзходителства…
Бледият капитан бе свалил шлема си, държеше малка украсена кутия за подаръци.
— Слушам те — кимна Блекторн.
— Мисля, че всички имаме нужда от това. — Кавалеристът отвори кутията. Вътре имаше малка бутилка с рядък отлежал коняк, какъвто правеха винарите на Блекторн, и четири чашки. — Пазех го за особен случай.
— Скъпо момче — промълви Гресе, който се замая, сякаш вече бе посръбнал, — ти току-що дари голяма радост на един застаряващ човек.
Хирад виждаше армиите, но не и развалините на къщата. Ша-Каан пикира към земята и варваринът пак изтръпна, когато се хлъзна малко по шията му. Знаеше къде ще кацне Великият Каан, това беше ясно и за хората долу. Разкикоти се, като видя как се пръснаха на всички страни, вятърът носеше към ушите му вопли на ужас и безпомощни заповеди да запазят спокойствие.
Ша-Каан изви шия назад, промени положението на тялото си и стъпи на четирите си лапи. Хирад тутакси измъкна кинжал и сряза въжетата. Нямаше търпение да усети земя под краката си, ако ще и да е хлъзгава от пролятата кръв. Ша-Каан наведе глава и Хирад се изсули на земята, но краката не го задържаха прав. Нечии ръце веднага го хванаха за раменете и го подкрепиха. Мускулите на прасците и бедрата му се сковаха от преумората.
Дарик стоеше до него засмян. Прегърнаха се.
— Още си жив, а? — подхвърли варваринът.
— Още съм жив — кимна пълководецът. — Да отложим малко веселбата, защото от другата страна на този дракон има цяла армия западняци.
Хирад прихна така, че в очите му избиха сълзи.
— Извинявай… Как го каза само! — Овладя се и добави: — Слушай, войната свърши. Ти ще убедиш западняците да се махнат отвъд Чернотрън. Ако не те послушат, мога да им уредя малко представление, нали разбираш.
Дарик се усмихна и стисна раменете му.
— Ще видя какво мога да направя.
Хирад пристъпи към главата на Ша-Каан, събраха се и другите Гарвани. Гледаха Дарик, който отиде при Тесая. Варваринът плъзна длан по огромната глава.
— Благодаря ти, Велики Каан. Старият дракон отвори едното си око.
— Ти и твоите Гарвани спасихте Каан. Редно е аз да ти благодаря.
— Но защо си толкова натъжен?
— Загубихме къщата и това е лошо за нас. Прохода го няма. Не знам къде да търся други.
— Май не те разбирам… — смръщи се Хирад.
— Казва ти, че няма как да се върнат — обади се Ериан. — Поне засега.
— Но ние ще им помогнем да се приберат в своя свят. И то скоро, нали?
Хирад гледаше изпитателно тримата магове, а те въртяха глави.
— Не знам — промърмори Илкар. Хирад пак се взря в Ша-Каан.
— Знаел си, че може да се случи, нали? Затова дойде да провериш има ли го още прохода на Септерн.
— Разбира се. Но участта на три дракона е нищо пред спасението на цялото Люпило. Не е чак такава саможертва.
Хирад не знаеше какво да каже.
— Ще ви върнем все някак — заяви накрая. — Нали сме Гарваните?
— Няма ли граници твоята самонадеяност? — рече Дензър, но очите му блеснаха.
— Няма — потвърди Хирад.
Огледа полето. Дарик още говореше на Тесая, който кимаше и зяпаше трите дракона, легнали на земята да отдъхнат. Незнайния обикаляше оцелелите Закрилници и стискаше ръцете на всеки. Дензър и Ериан се прегръщаха. Ша-Каан надигна глава и започна да се взира в новия си дом, сините му очи не пропускаха нито една подробност. В мислите му се смесваха възторг, печал и надежда. Илкар се подсмихваше, скръстил ръце.
Пак успяха. Хирад охотно признаваше, че не е за вярване.