Незнайния изричаше прощалните слова на Гарваните:
— На север, на изток, на юг, на запад… Макар че ни напусна, ти завинаги оставаш един от Гарваните и ние винаги ще те помним. Балея никога няма да забрави саможертвата ти. Нека боговете посрещнат с усмивка душата ти. Нека сполуката е с теб във всичко, което те очаква във вечността.
Уил кимна.
— Благодаря ви, че го почетохте, но сега ние с Троун искаме да останем насаме с него.
— Разбира се — кимна Илкар и отстъпи назад.
— Аз ще остана още малко — каза Ериан и се отдръпна от Дензър. — Той дойде да спаси мен и синовете ми.
Уил отново кимна и тя коленичи до него и Троун.
Незнайния, Хирад и Дензър отидоха да седнат при елфа до входа на тунела към пирамидата. Така разкъсването остана в небето зад тях, но усещаха огромното заплашително присъствие. Хората на Дарик още събираха из площада трупове за погребалните клади. Стилиан и Закрилниците не излизаха от пирамидата — явно разнищваха смисъла, скрит във всяка руна, картина и мозайка.
Пълководецът Рай Дарик се присъедини към Гарваните, когато Незнайния раздаваше чаши с кафе от котлето над огъня, който Уил бе запалил.
— Не ми е приятно да подхващам този разговор… — промълви Дарик. — Но колкото и величава да е победата, сега сме кажи-речи триста души, а между нас и домовете ни има петдесетина хиляди западняци.
— Забавно, а? — подхвърли Илкар. — Замислете се какво постигнахме, а се оказва, че само сме дали на Балея шанс да се спаси. Не се знае как ще завърши всичко.
— Значи стига сме се къпали в лъчите на славата — изсумтя Хирад.
— Не подценявайте направеното от нас — обади се Дензър, проснат по гръб и подпрял тила си с длани. — Предотвратихме неизбежната победа и господство на Върховните вещери над Балея. Унищожихме ги и така стигнахме до истинска надежда. Поне на това можем да се радваме.
— Ще се опитам — пак се усмихна варваринът.
— И помнете, че сега западняците са лишени от магия.
— Ние пък нямаме армии — напомни Илкар.
— Питам се ще има ли къде да се завърнем… — проточи Незнайния.
— Можем да научим какво става чрез мисловна връзка — предложи Дензър.
— Благодаря за напомнянето — сопна се Илкар. — Ти защо не поспиш, след като се изтощи?
— Селин вече направи каквото трябваше… — чу се зад тях гласът на Стилиан.
Господарят на Хълма в Ксетеск излезе сам от плътната сянка в тунела. Изглеждаше блед и уморен, косата му провисваше по раменете.
— Може ли? — посочи котлето.
Незнайния сви рамене и кимна. Стилиан си гребна кафе с чиста чаша и седна при Гарваните.
— Размишлявах… — започна той.
— Нямат край дарбите ти — промърмори Дензър. Очите на Стилиан блеснаха.
— Дензър, макар че катализаторите за Крадеца на зората бяха унищожени, аз си оставам твоят старши маг. Добре ще е да не забравяш това. — Той помълча. — Селин беше изкусна в мисловната връзка. Малко преди да проникне в града тя ми съобщи, че големи отряди от западняци напускат Парве и се отправят към Подкаменния проход. Все още са на път, значи ще бъдат препятствие за нас. — Той стисна зъби, сякаш за да произнесе против волята си следващите думи: — Засега трябва да бъдем единни.
Отговори му Незнайния:
— Скорошната ти намеса, макар и полезна за нас, едва ли се дължеше на искрено желание да помогнеш. А преди това се опита да убиеш всички ни. Опита се и да насъскаш Закрилниците срещу мен. Сега искаш да бъдем единни…
— Добрахме се дотук без помощта ти и ще се приберем без нея — добави Хирад.
Стилиан ги огледа невъзмутимо и устните му се извиха в подобие на усмивка.
— Бива си ви, признавам, но не проумявате докрай колко тежко е положението. Без помощ е немислимо да се върнете на изток. Спомнете си, че ви пробихме път през Подкаменния проход, но сега той отново е недостъпен. Аз обаче мога да достигам надалеч с мисловна връзка и да ръководя онези, които ще улеснят завръщането ни. Дарик също ми е подчинен като командир на сборната кавалерия на Школите.
— Както излиза, изобщо не сме ти притрябвали — подхвърли Хирад.
Стилиан се засмя.
— От Гарваните винаги може да има полза.
— Имаш някаква идея, така ли? — попита Незнайния.
— Да, намислил съм откъде да минем, но тактиката ще оставя на пълководеца.
Стилиан се озърна към Дарик, който ги слушаше безмълвно, само изражението му се промени едва забележимо щом чу твърдението, че му е подчинен.
— Господарю, може би е най-добре да споделите с нас този маршрут — рече генералът.
Главата на Хирад сякаш туптеше. Искаше му се да пийне и предпочиташе да е нещо със спирт, за да прогони болката поне временно. Изправи се тромаво и прекрачи към огъня.