Всичко се случваше твърде бързо. Незнайния погледна нагоре, свърна встрани и затича под прав ъгъл спрямо посоката на полета. А високо зад Илкар разкъсването се изду от повторен напор и магът елф долови това чрез същото застиване на въздуха наоколо. Вместо да блъвне огън, драконът устремно полетя нагоре, оглушителният вопъл на разочарование бе последван от яростен рев.
Хирад, дотичал лудешки до празните улици в края на града, чу втория рев. Задъха се от внезапен натиск в главата си и вече забавяше крачка, притиснал длани към ушите си, когато гласът затътна и го повали на земята:
— Спри!
Ша-Каан се издигаше все по-разгневен към кипналия в небето пробив. Сякаш само преди едно мигване на окото бе предупредил онзи Хирад Хладнокръвния за опасностите, скрити в знанието, над което старият дракон бдеше, и в амулета, оплетен толкова отдавна между ноктите му. А ето как му се отплатиха.
Първо откраднаха амулета, после несъмнено се бяха възползвали от знанието в писмената по него и накрая отвориха незащитен портал към сродното измерение на цялото Люпило Каан.
Зад него другите от Люпилото излитаха от Чоула, недоволни от внезапното прекъсване на съня им. Тридесет дракона Каан се устремиха към останалите, които вече кръжаха пред небесния портал.
А от всички посоки натам се събираха и врагове, привлечени от появата на портала и мощния импулс, който тя породи в нервите на всеки дракон. Трябваше да ги откажат веднага от намеренията им, иначе предстоеше битка, невиждана в тези небеса от времето на онзи велик човек Септерн.
Тъкмо той бе спасил Люпилото Каан. Направи достъпно за тях сродно измерение, каквото търсеха, за да не измрат до последния.
Ша-Каан размаха криле по-упорито, щом предупреждението достигна ума му. Иззад струпани край разкъсването облаци дракон от Люпилото Наик се устреми към кълвящата се в небето мътилка. Беше твърде бърз за малцината пазители и победният му вик секна, щом се гмурна в портала и изчезна от погледите им.
Няколко дракона Каан понечиха да го подгонят, но Ша-Каан ги възпря с мислена заповед.
— Аз ще се справя с него. Отблъсквайте останалите. Не им отстъпвайте портала.
Набра височина и обиколи портала, за да прецени размерите и дълбочината му, после събра криле и се потопи във вътрешността му.
Преходът беше воняща бъркотия от натиск, слепота, смътно уловени послания и откъслечно предчувствие за онова, което го чакаше от другата страна. Ша-Каан изскочи в небето над Балея и мигновено усети присъствието на две познати същества. Врагът от Наик изпъкваше в съзнанието му и Ша-Каан отправи гръмко предизвикателство, което онзи не би могъл да отхвърли. Другият беше много по-дребен, но не и по-незначителен. Хирад Хладнокръвния. Ша-Каан имаше какво да му каже. Докато пикираше към дракона от Наик, излъчи заповед към Хирад да спре.
Кожата на Илкар настръхна, страхът му се подхранваше от чувството за пълна безпомощност. Всеки миг очакваше въздухът да замре, да нахлуят още дракони и ужасът да стане безмерен. Знаеше, че зад гърба му Стилиан и другите Гарвани не откъсват погледи от небето. За пръв път в дългата, изпълнена с победи история на отряда нямаше какво да сторят, освен да наблюдават.
Битката беше кратка и безмилостна. Двата дракона се доближаваха с плашеща бързина — по-малкият отдолу, а далеч по-едрият, блеснал в златно, се спускаше към него.
— Ша-Каан… — ахна елфът, когато го позна по присъщото движение на главата.
Ша-Каан отприщваше своя бяс в заплашителен рев. Помръдна крило в мига преди да се сблъска с кафеникавия враг, пъхна се под него и блъвна огън по корема му.
Неистов вой разцепи въздуха, раненият звяр полетя по спирала нагоре, главата му се мяташе в търсене на мъчителя. Ша-Каан затвори уста, за да спре пламъците, обърна се нагоре и назад, за да изскочи в гръб на противника. Другият, объркан от болката, още го търсеше, когато Ша-Каан се метна в миг през делящото ги разстояние, размаха криле, после замря над жертвата, изви шия и със смразяваща сила заби муцуна в основата на черепа. Цялото туловище на кафеникавия се сгърчи, ноктите сякаш опитаха да разпорят въздуха, крилете се замятаха диво, но ръмженето премина в хрип и той безсилно пропадна към земята.
Затаил дъх, Илкар гледаше как Ша-Каан не пуска мъртвия враг от ноктите си, докато се спуснаха към покривите. Чак тогава се извъртя, изръмжа победно и зави, а убитият дракон се стовари върху площада и раздруса земята под краката на елфа. Вдигна се огромен облак прах, а подготвените за изгаряне тела се размърдаха нелепо.