— Насред нищото, Либи. Така се казва родният ни град.
Лайл направо препускаше пред мен, подскачаше по стълбите. Стигна до колата с три големи крачки, заклати дръжката, за да му отворя: хайдехайдехайде. Отпуснах се тежко до него, вече ядосана.
— Какво? — попитах.
Разнесе се гръм. Порив на вятъра донесе мириса на влажен чакъл.
— Първо тръгни, да се махаме оттук, побързай.
— Слушам, сър.
Излязох от паркинга и потеглих към Канзас Сити, а дъждът направо откачи. Карах не повече от пет минути, после Лайл ми каза да отбия, извърна се към мен и възкликна:
— О, боже!
Бен Дей
3 януари 1985 г.
00:02 ч.
Спряха пред къщата на Диондра, кучетата лаеха като бесни както винаги, като че ли никога не бяха виждали пикап, човек, дори Диондра. Тримата влязоха през задната врата, после Диондра нареди на Трей и на Бен да останат пред плъзгащата се врата и да си съблекат дрехите, за да не накапят с кръв навсякъде. „Съблечете се, струпайте дрехите на купчина и ще ги изгорим“.
Кучетата се страхуваха от Трей. Лаеха, обаче не смееха да се доближат до него — веднъж той преби от бой бялото, затова го заобикаляха оттогава. Трей издърпа ризата си откъм гърба, както правят типовете по филмите, по трудния начин, после разкопча дънките си, вперил поглед в Диондра, като че ли щяха да се чукат. И това беше някаква налудничава предварителна игра. Бен съблече ризата си по същия начин, смъкна и панталоните си, кожените панталони, в които вече се потеше, после кучетата му се хвърлиха, душеха слабините му, ближеха ръцете му, като че ли щяха да го погълнат. Той отблъсна едното с длан върху муцуната, изблъска го силно, обаче то се върна агресивно, с олигавена мутра.
— Иска да ти го лапне, човече — засмя се Трей. — Възползвай се.
— Като не го получава от мен — подметна Диондра и завъртя глава в пълен кръг, както имаше навик. Смъкна джинсите си, кожата й беше бяла на мястото на бикините, които сега ги нямаше — само плът и черни косми, залепнали като козината на черна котка. След това свали и пуловера си и остана само по сутиен, с издути гърди и бели следи над тях.
— Какво? — попита тя Бен.
— Нищо, трябва да влезеш вътре.
— Благодаря ти, гений. — Тя изрита дрехите си към купчината и каза на Трей — някак стана ясно, че го казва само на Трей, — че ще отиде да вземе течност за запалки.
Трей изрита дрехите си към средата, изправи се само по сините си боксерки и каза на Бен, че не е успял да се докаже.
— Аз не смятам така — изломоти Бен, но Трей възкликна „Моля?“ и поклати глава. Едно от кучетата вече цялото се метна върху му, качи лапи върху бедрата на Бен, опита се да го близне по корема, където се беше стекла кръвта.
— Махни се от мен — подвикна Бен, а когато кучето скокна обратно върху него, го цапна с опакото на ръката си. Кучето изръмжа, другото също изръмжа, третото излая и заголи зъби. Бен хукна гол към къщата и извика: — Махайте се — обаче кучетата се отдръпнаха едва когато се върна Диондра.
— Кучетата уважават силата — оповести Трей с презрително извити устни срещу голия Бен. — Хубав храсталак.
Трей грабна запалката от ръката на Диондра, която все още беше гола от наедрелия си корем надолу с щръкнал като палец пъп. Трей напръска дрехите, държейки кутията с течността близо до члена си, все едно пикаеше. Щракна със запалката си отстрани и буууф! дрехите се подпалиха, а той рязко отстъпи две крачки назад и едва не падна. Бен за пръв път го виждаше да изглежда глупаво. Диондра се извърна, защото не искаше да злепоставя Трей, като го зяпа. Това натъжи Бен повече от всичко друго тази вечер: жената, която той искаше да му стане съпруга, жената, която щеше да роди детето му, прояви тази добрина към друг мъж, а към него никога, никога.
Нуждаеше се от нейното уважение.
Бен остана у Диондра и ги гледа как пушат още малко трева. Не можеше да се прибере у дома без колелото си — беше много студено, мъртвешки студено, отново валеше сняг, вятърът свиреше в камина. В тази виелица до сутринта другите крави щяха да измръзнат до смърт, ако мързеливият фермер не предприеме нещо. И толкова по-добре. Да му е за урок. Бен усети как гневът се надига у него… отново, силно.
На всички да им е за урок, по дяволите. На всички скапаняци, които като че ли никога нямат неприятности, а просто се носят по течението — мамка му, дори Ранър, проклетият пияница, имаше по-малко грижи от Бен. Много хора заслужаваха да получат урок, заслужаваха наистина да разберат като Бен, че нищо не идва даром, че повечето неща се скапват.