Диондра неволно изгори и джинсите му заедно с кожените панталони. Затова сега се беше обул с неин лилав анцуг, голям анцуг, и с дебели бели чорапи, които тя вече няколко пъти споменаваше, че иска да върне в магазина. Беше безцелната част на нощта след голямото събитие, а Бен продължаваше да се чуди дали наистина се е прекланял пред дявола, дали наистина започва да усеща силата. Или всичко е измама, едно от онези неща, в които сам се убеждаваш да вярваш — дъската за призоваване на духове или клоун убиец в бял микробус. Дали тримата безмълвно не се бяха споразумели, че са поднесли жертвен дар на Сатаната, или това беше само извинение да се надрусат яко и да направят нещо откачено?
Не трябваше да се тъпчат с толкова наркотици. Беше евтин боклук, личеше си, понеже адски болеше — дори дрогата проникваше в тялото със съпротива, за да вреди. Евтина стока, която озлобява хората.
Трей постепенно заспа пред телевизора — отначало очите му започнаха да примигват, после главата му се залюля, сетне се заклати и накрая се отпусна назад. Накрая той се катурна на една страна и се отнесе.
Диондра каза, че трябва да пишка, а Бен остана да седи в хола, макар че всъщност му се искаше да се прибере у дома. Представяше си фланелените си чаршафи, представяше си как си ляга, как говори с Диондра по телефона. Тя никога не му се обаждаше от вкъщи, а на него не му позволяваше да й звъни, защото родителите й бяха луди. Затова вземаше цигарите и сядаше в телефонна кабина близо до бензиностанцията или в мола. Това беше единственото приятно нещо, което правеше за него, харесваше му, че полага това усилие. Може би мисълта, че говори с Диондра, му харесваше повече от факта, че наистина говори с нея, понеже напоследък тя се държеше много гадно с него, когато бяха заедно. Бен отново се замисли за кървящия бик и му се искаше пушката пак да е у него, това му се искаше, когато чу Диондра да го вика от спалнята.
Той зави по коридора и я завари да стои до лъскавия си телефонен секретар, навела глава на една страна.
— Здравата си прецакан — само това му каза и натисна копчето.
— Здрасти, Дио, Меган е. Побъркала съм се заради Бен Дей, нали си чула — насилил е онези момичета. Сестра ми е в шести клас. Тя е добре, слава богу, обаче, боже, какъв откачалник. Сигурно ченгетата вече са го арестували. Както и да е, обади ми се.
После нещо изтрака, касетата се превъртя и се разнесе гласът на друго момиче, дълбок и носов:
— Здравей, Диондра, Джени е. Казах ти, че Бен Дей е дяволско изчадие, научи ли вече? Мисля, че той бяга от ченгетата. Сигурно утре в училище ще има голямо събрание. Не знам, само проверявам дали искаш да отидем.
Диондра се беше привела над телефонния секретар, сякаш й се искаше да го строши, все едно е животно, на което може да направи нещо. Обърна се, към Бен и кресна:
— Какво става, мамка му? — Цялата почервеня, запръска слюнки, а Бен тутакси изтърси каквото не трябва:
— По-добре да се прибирам.
— Да се прибираш ли? Какво става, Бен, мамка му, какво е това?
— Не знам, затова трябва да се прибера.
— Не, не, не, мамино синче такова. Безполезно, скапано мамино синче. Как така ще се прибираш у вас — за да те арестува полицията, а аз да седя тук, докато ти си в затвора? Ще ме зарежеш сама да чакам да се прибере баща ми ли? С проклетото ти бебе, от което не мога да се отърва?
— Какво искаш да направя, Диондра? — У дома. Това си повтаряше той.
— Тази нощ заминаваме от града. Останали са ми около двеста долара от нашите. Ти колко можеш да вземеш от вас? — Бен не отговори веднага, защото си мислеше за Криси Кейтс, чудеше се дали целувката им е нещо, заради което може да го арестуват, до каква степен всичко това е истина и дали ченгетата наистина са го погнали, когато Диондра се приближи до него и силно го шамароса по лицето: — Колко пари имаш у вас?
— Не знам. Имам малко спестени пари, а мама обикновено има сто-двеста долара, скрити някъде. Обаче не знам къде.
Диондра се олюля, затвори едното си око и погледна към будилника си.
— Майка ти стои ли будна до късно, ще бъде ли будна сега?
— Ако полицията е там, да. — Ако не, тя щеше да спи като пън, дори да е уплашена до мозъка на костите си. Това им беше стара семейна шега — майка им никога не посрещаше Нова година, защото заспиваше преди полунощ.