Намушкай жената в сърцето на прага на къщата и накарай този Ранър малко да се поизпоти. Нека ченгетата го разпитват, това лайно, което не поема отговорност. Нека си го получи. В най-добрия случай щеше да бъде записано като случайно престъпление, толкова правдоподобно, колкото и другите неща, които беше скалъпвал — автомобилни катастрофи и хора, блъснати случайно на улицата. Близо до Арк Сити беше удавил мъж в собственото му жито, преобразявайки го така, че да изглежда като нещастен случай. Убийствата на Калвин бяха в унисон със сезоните: удавяне през пролетните наводнения, ловни инциденти през есента. Януари беше времето на обири на къщи и домашно насилие. Коледа току-що е минала, а новата година само напомня колко малко се е променил животът, затова хората се ядосват през януари, човече.
Така че намушкай я бързо в сърцето с голям ловджийски нож. Ще свърши за трийсет секунди, пък и казват, че болката не е толкова противна. Прекалено голям шок. Тя умира и сестра й я намира, беше уредила сестра й да дойде рано на другия ден. Предвидлива жена.
Калвин трябваше да се върне вкъщи, отвъд границата с Небраска, и да измие косата си. Беше се избърсал със сняг, главата му изпускаше пара от студа, но все още беше лепкава. Не трябваше да се цапа с кръв и трябваше да я почисти, усещаше мириса в колата.
Отби встрани от пътя, ръцете му се потяха в ръкавиците. Стори му се, че видя дете, което тича отпред в снега, но осъзна, че просто вижда малкото момиче, което беше убил. Пълничка, с коса на плитки, тичаше, а той се паникьоса, защото я виждаше не като малко момиче, все още не, а като плячка, като нещо, което трябва да бъде повалено. Не искаше да го прави, но никой не трябваше да вижда лицето му, на първо място трябваше да се защити и да я хване, преди да е събудила другите деца — знаеше, че бяха няколко и че сърце няма да му даде да убие всички. Мисията му не беше такава, беше да помага.
Той видя малкото момиче, което се обърна да бяга, и грабна брадвата — видя и пушката и си помисли, че брадвата е по-безшумна, все още можеше да не нарушава тишината.
А после може би наистина откачи, беше толкова ядосан на детето — накълца момиченцето, толкова беше ядосан на червенокосата, че прецака всичко, че не умря както трябва. Уби малко момиче с брадва. Застреля в главата майка на четири деца, вместо да й осигури смъртта, която заслужава. В последните си мигове тя изпита ужас, кошмар в собствената си къща, вместо той просто да я придържа, докато кръвта й изтече на снега и тя издъхне с глава на гърдите му. Накълцал беше малко момиче.
За първи път Калвин Дийл помисли за себе си като за убиец. Облегна се на седалката си и изрева.
Либи Дей
Сега
Тринайсет дни след като Кристъл и Диондра изчезнаха, полицията все още не ги беше открила, все още не бе открила никакви веществени доказателства, които да свържат Диондра с Мишел. Преследването се превърна в разследване на палеж, забавяше се.
Лайл дойде да гледаме телевизия заедно — това беше новият му навик. Позволявах му да идва, ако не говори прекалено много, все роптаех, че говори прекалено много, но ми липсваше в дните, когато не идваше. Гледахме някакво адски нелепо риалити предаване, когато Лайл изведнъж се изпъна, както беше седнал:
— Хей, това е моят пуловер.
Носех един от неговите прекалено тесни пуловери, който бях взела от колата му, и определено ми стоеше много по-добре.
— Стои ми по-добре — казах.
— Господи, Либи. Можеше просто да попиташ, нали знаеш. — Той се обърна отново към телевизора, където две жени се бяха нахвърлили една на друга като разярени бездомни кучета. — Либи Крадлата. Жалко, че не си задигнала от къщата на Диондра четката й за коса например. Щяхме да имаме някаква ДНК.
— Ах, вълшебната ДНК — отвърнах. Бях спряла да вярвам в ДНК.
На телевизора руса жена беше хванала друга руса жена за косата и я дърпаше надолу по някакви стълби и аз смених канала с някакво научнопопулярно предаване за крокодили.
— О, боже!
Хукнах към стаята си. Върнах се и стоварих червилото и термометъра на Диондра на масата.
— Лайл Уърт, ти си голям ум! — заявих и го прегърнах.