Не ни провървя с мухоловката, но поне ще занесем това.
Той изостава за момент и внимателно прорязва стъблото на цветето. Чик! После сграбчва с все сила своето откритие и тича да настигне другарките си по съдба.
Само че тях вече ги няма. Експедиция номер едно за гази година действително е пред него, но в какво състояние… Емоционален шок. Стрес. Краката на 327-и се разтреперват. Всичките му спътнички лежат мъртви.
Какво е могло да се случи? Нападението трябва да е било мълниеносно. Те дори не са имали време да заемат позиция за бой, а все още са в строй „змийска глава“.
Оглежда телата. Не е изстреляна нито капка киселина. Рижите мравки дори не са успели да отделят феромони за тревога.
327-и мъжки започва разследване.
Той изучава антените на една от своите посестрими. Обонятелен контакт. Не е регистриран никакъв химически образ. Те просто са вървели и внезапно: прекъсване.
Трябва да разбере, трябва да разбере. Непременно има някакво обяснение. Най-напред да почисти сетивния орган. С помощта на двата криви нокътя на предния крак той стърже челните си антени, сваляйки киселата пяна, отделена в началото на стреса. Прегъва ги към устата и ги облизва. Избърсва ги след това в четката, поставена хитроумно като шпора над третата сгъвка.
После навежда почистените си пипала до равнището на очите и ги активира постепенно до 300 трептения в секунда. Нищо. Усилва движението: 500, 1 000, 2 000, 5 000, 8 000 трептения в секунда. Достигнал е две трети от рецептивната си способност.
Мигновено усеща едва доловимите излъчвания, носещи се наоколо: изпарения на роса, цветен прашец, спори и някаква съвсем слаба миризма, която е почувствал и преди това, но не е успял да я определи.
Увеличава още повече скоростта. Максимална мощност: 12 000 трептения в секунда. Въртейки се на всички страни, антените пораждат леки въздушни течения, които засмукват и донасят до него всевъзможни прашинки.
Най-сетне: успява да определи слабата миризма. Това е мирисът на престъпниците. Да, това са само те, безмилостните съседки от Север, създали им толкова грижи през миналата година.
Мравките-джуджета от Ши-гае-пу…
Значи и те са вече будни. Вероятно са устроили клопка и са използвали някакво ново мълниеносно оръжие.
Няма нито секунда за губене, трябва да бъде предупредена цялата Федерация.
„Били са избити до един от извънредно мощен лазерен лъч, шефе.
— Лазерен лъч ли?
— Да, ново оръжие, способно да стопи от разстояние и най-големия от нашите кораби. Шефе…
— Намеквате, че са…
— Да, шефе, само венерианците са могли да извършат това. Техният почерк е.
— В такъв случай отговорът ще бъде страшен. Колко бойни ракети ни остават в пояса на Орион?
— Четири, шефе.
— Няма да стигнат, ще се наложи да искаме помощ от войските на…“
— Искаш ли още малко супа?
— Не, благодаря — отвърна Никола, изцяло погълнат от екрана.
— Хайде, гледай си в чинията или ще спра телевизора!
— О, мамо! Моля те…
— Как не ти омръзнаха всичките тези истории за зелени човечета и за планети с имена на перилни препарати? — обади се Жонатан.
— Интересно ми е. Сигурен съм, че някой ден ще срещнем извънземни.
— Ами… откога се говори за това!
— Нали изпратиха сонда към най-близката звезда. Нарекоха я „Марко Поло“. Така че скоро ще узнаем какви съседи имаме.
— Ще се провали като всички останали сонди, които бяха пратени само да замърсяват космоса. Винаги съм ти казвал, че разстоянията са прекалено големи.
— Може и така да е, но защо мислиш че самите извънземни няма да дойдат при нас? В края на краищата много случаи с НЛО си остават необяснени.
— Въпреки това. Каква полза ще имаме, ако срещнем други разумни същества? Един ден неизбежно ще започнем война помежду си, а не мислиш ли, че и така си имаме достатъчно главоболия тук, на Земята?
— Би било наистина разкошно. Навярно ще се сдобием с нови екзотични кътчета, където да прекарваме ваканциите.
— И преди всичко с нови грижи. Той улови Никола за брадичката.
— Хайде, момчето ми, ще видиш, че когато пораснеш, ще започнеш да мислиш като мен: единственото животно, способно наистина да ни развълнува, чийто разум наистина е различен от нашия, това е… жената!
Люси се престори на възмутена. Двамата дружно се засмяха. Никола се намръщи. Такова е чувството за хумор на възрастните… Ръката му машинално потърси утеха в козината на кучето. Ала то не беше под масата.