— Война ли? — попита Сим. — Как е възможно тук да има война?
По тялото му пробягаха тръпки. Не разбираше.
— Утре ще имаме достатъчно време за това — рече Дайънк. — А сега слушай.
Нощта отмина.
VII
Бе утрин. Лайт дотича с викове, разплакана, хвърли се в обятията му. Отново се бе променила. Бе станала по-голяма, още по-красива. Тресеше се цялата и се притисна в него.
— Сим, идват за теб!
От коридора се чу шляпането на приближаващи боси крака. Появи се Кайън и се ухили. Той също бе станал по-висок; във всяка ръка държеше по един остър камък.
— А, ето те и теб, Сим!
— Махай се! — яростно викна Лайт и се извъртя към него.
— Не и преди да го вземем с нас — увери я Кайън. После се обърна към Сим и се усмихна. — Разбира се, ако дойде да се бие заедно с нас.
Дайънк се затътри към тях. Клепачите му примигваха често и слабо, размахваше немощно птичите си ръце.
— Махай се! — изписка гневно той. — Това момче е учен. Той работи с нас.
Усмивката на Кайън изчезна.
— Има и по-добра работа за вършене. Отиваме да се бием с хората от далечните скали. — Очите му проблеснаха нетърпеливо. — Сим, ще дойдеш с нас, нали?
— Не, не! — Лайт се вкопчи в ръката му.
Сим я потупа по рамото и се обърна към Кайън.
— Защо ги нападате?
— Ще има по три допълнителни дни за онези, които дойдат с нас.
— Три допълнителни дни! Живот ли?
Кайън кимна твърдо.
— Победим ли, ще живеем единайсет дни вместо осем. В онези скали има някакви особени минерали, които пазят от радиацията! Помисли само, Сим, още три дълги, чудесни дни живот. Ще дойдеш ли с нас?
— Тръгвайте без него — намеси се Дайънк. — Сим е мой ученик!
Кайън изсумтя.
— Върви да мреш, старче. До довечера от теб ще останат само овъглени кости. Кой си ти, че ни заповядваш? Ние сме млади, искаме да живеем по-дълго.
Единайсет дни. Звучеше направо невероятно. Единайсет дни. Сега разбираше защо има война. Кой не би воювал, за да удължи живота си почти наполовина. Толкова много допълнителни дни живот! Да. Наистина, защо не!
— Три допълнителни дни — остро извика Дайънк. — Ако доживеете да им се наслаждавате. Ако не ви убият в боя. Ако. Ако! Никога досега не сте побеждавали. Винаги сте губели!
— Но този път ще победим! — рязко отвърна Кайън.
Сим бе озадачен.
— Но нали всички имаме общи прародители. Защо не живеем заедно в по-добрите скали?
Кайън се разсмя и хвана по-удобно острия камък в ръката си.
— Онези от по-добрите скали се смятат за по-добри от нас. Човек винаги смята така, когато е по-силен. Освен това скалите са по-малки, в тях има място само за около триста души.
Три допълнителни дни.
— Ще дойда — каза Сим на Кайън.
— Чудесно! — Кайън бе зарадван, даже прекалено зарадван от решението му.
Дайънк ахна.
Сим се обърна към него и Лайт.
— Ако се бия и победя, ще съм с половин миля по-близо до кораба. И ще имам три допълнителни дни, през които да се опитам да го достигна. Изглежда, нямам никакъв друг избор.
Дайънк тъжно кимна.
— Това е единственият ти избор. Вярвам ти. Хайде, върви.
— Сбогом — рече Сим.
Старецът го погледна изненадано, после се разсмя, сякаш бе чул шега по свой адрес.
— Точно така — няма да те видя отново, нали? Е, сбогом. — И двамата си стиснаха ръцете.
Излязоха заедно — Кайън, Сим и Лайт, следвани от останалите — всички деца, бързо пораснали и станали млади воини. А пламъчето в очите на Кайън не предвещаваше нищо добро.
Лайт дойде с него. Избираше му камъни и ги носеше. Отказа да се върне, колкото и да я молеше. Слънцето бе зад хоризонта и те бързо се придвижваха през долината.
— Лайт, моля те, върни се!
— И да чакам Кайън да се върне ли? Решил е, че след като умреш, ще стана негова съпруга. — Тя тръсна непокорно невероятните си синьо-бели къдрици. — Оставам с теб. Паднеш ли, падам и аз.
Лицето на Сим стана сурово. Бе висок. Светът се бе смалил през нощта. Децата тичаха на крещящи групички покрай него и търсеха храна. Погледна ги с почуда — нима наистина преди четири дни самият той бе като тях? Странно. Имаше усещането за много повече време, сякаш наистина бе живял хиляда дни. Измеренията на преживени събития и мисли бяха тъй мощни, тъй многоцветни, тъй разнообразни, че не можеше да повярва, че толкова много неща могат да се случат за толкова кратко време.
Бойците тичаха на групички от по двама-трима души. Сим погледна към издигащата се линия малки черни скали. Днес е четвъртият ми ден, каза си. А аз все още не съм се доближил до кораба, до нищо, дори — той чу леките стъпки на Лайт до себе си — до тази, която носи оръжията ми и ми събира узрели ягоди.