Беше го сложила на мястото му за по-малко от пет секунди.
— Кучка! — процеди Крачун, надигна се и отново се насочи към нея.
Е, поне вече не я наричаше „мадам“.
Сигурно й беше подготвил цяла серия от ефектни удари — крошета, подскоци, махове и фалшиви атаки, преди финалния съкрушителен удар. Всичко това при положение, че Тони стоеше със скръстени ръце и го оставеше да си свърши работата. Тя обаче не възнамеряваше да го остави.
Успя да блокира лявото му кроше, приклещи с две ръце ръката му над лакътя, извъртя се, отпусна се на коляно, накара го да загуби опорната си точка и го прекатури. Крачун очевидно още не беше овладял изкуството да пада и се стовари с цялата си тежест, като при това си изкара и въздуха.
Тони му беше приложила първа „джуру“ хватка. Нямаше смисъл да усложнява нещата.
Изправи се и зае позиция в очакване на поредната му атака, в случай че още си го търсеше.
Този път Крачун се оказа достатъчно благоразумен и разпери ръце в знак на капитулация.
Тони си помисли с известно задоволство, че го беше сложила на мястото му. Избърса челото си с ръка и изведнъж усети нечий прикован в нея поглед.
Озърна се. Алекс Майкълс, облегнат на стената, я наблюдаваше с неподвижен интерес.
Той се приближи към нея и Тони на свой ред се възхити на добрата му форма. Нищо чудно — Алекс пробягваше по няколко мили почти всеки ден. Редовно работеше и върху мускулите си, но предпочиташе уредите в гимнастическата зала пред боксовите схватки, въпреки че, ако се наложеше, и тогава не би се посрамил. Докато гледаше обаче как Тони подмята онова яко момче, дълго като върлина, си помисли, че за пръв път вижда нещо подобно и не би искал да й излезе насреща.
Усмихна й се.
— Беше направо изключителна. Кой те е научил да се биеш така?
— Кой ли? Една стара индонезийка, Сюзън де Биърс. Живееше в квартала. Съпругът й беше починал и тя с часове седеше на стълбите и пушеше с луличката си. Бях около тринайсетгодишна, когато станах свидетел на интересна случка… Четирима гангстери, също от квартала, решиха, че си е избрала хубаво местенце, и й казаха да се разкара оттам. Тя се надигна, но не достатъчно бързо според тях и единият реши да й даде начален тласък с един ритник…
Тони се усмихна и продължи:
— Разбираш ли, Алекс, тези момчета бяха здравеняци, имаха ножове и се смятаха за недосегаеми… Аз бях от другата страна на улицата, чаках автобуса и видях с очите си какво се случи, иначе нямаше да повярвам. Тази сбръчкана, отпусната старица, която при това пушеше като комин, се развъртя и ги натръшка и четиримата за по-малко от петнайсет секунди. Справи се с тях, без да й мигне окото, а ако искаше, можеше да ги довърши, сигурна съм. Тогава реших, че бих искала да ме научи и аз да се бия така… След няколко дни събрах кураж и отидох при нея. Тя ме изслуша и само се усмихна. Съгласна беше. Обучавах се при нея няколко години — докато завърших колежа и заминах за Вашингтон. Но и досега, винаги когато се връщам у дома, тренирам с нея.
— Тя трябва да е вече на възраст… — удивено отбеляза Алекс.
— Скоро навърши осемдесет и две. Но още я бива.
— Наистина забележително…
— Всяко движение в стила, на който тя ме обучи, е разчетено с математическа точност. Всичко е удивително просто и изчистено — „лост“, „ъгъл“ и отново изходна позиция. Разчита се на добрата техника, не на мускулите, за да се справиш дори и в случай, че противникът е многоброен и по-силен физически. Не са много жените, които владеят това бойно изкуство във всичките му тънкости, но моята гуру е била обучавана от съпруга си — той пътувал много и държал тя да владее някакво средство за самозащита… Ама че се разприказвах! Защо ли те занимавам с всичко това — ти си компютърен гений — на светлинни години от древните бойни изкуства…
— Напротив, интересно ми е… А има ли нещо общо между този стил и джудото например? Или бокса?
— Е, добре… Повечето бойни изкуства са възникнали в страни с високоразвита цивилизация и са ориентирани към духовното — китайското кунгфу например, корейското таекуондо, японското жиу-жицу… Грубите, брутални хватки в тях са били облагородявани в течение на стотици години. Да причиниш смъртта на противника си дори при самозащита, се е смятало за проява на лош вкус… Което, разбира се, не означава, че хората, които владеят до съвършенство някой от тези стилове, трябва да бъдат подценявани. Един добър каратист като нищо може да ти свали главата от раменете, ако не знаеш как да го спреш…