— Усещам, че има едно „но“… — усмихна се Алекс.
— Говорех за „цивилизованите“, духовно ориентирани бойни изкуства. Но… това не важи за силат. Този стил е възникнал в джунглите на Индонезия преди не повече от три поколения. Той е див и безпощаден, а философията му се свежда до един-единствен закон: „Убий, за да не бъдеш убит“. Хватките му, както сам разбираш, са смъртоносни, просъществували на принципа на естествения подбор — предават се от оцелелите, значи вършат работа…
Алекс я слушаше с нарастващ интерес.
— Това, което преди малко видя, беше Букти — най-простичките хватки. В сравнение с тях Серак е висш пилотаж, цяло изкуство. В него например се използват тояжки, ножове, саби и какво ли още не…
— Виж ти, какво се криело в миловидната главица на едно италианско момиче от Бронкс… Трябва да внимавам с теб…
— Така е… — засмя се Тони. — Вече си предупреден… Е, какво ново? Едва ли си дошъл само за да се полюбуваш на техниката ми.
— Дойдох по работа — отвърна Алекс, който в този момент действително й се любуваше. — Възникна още един проблем. Някой току-що е вдигнал във въздуха главния сървър на нашия клон във Франкфурт.
— Имаш предвид седалището на ЦРУ?
— Точно така.
Тони знаеше, че ЦРУ и Мрежата са тясно свързани. Те често си правеха взаимни услуги и сега, естествено, се очакваше компютърните специалисти от Мрежата да реагират незабавно.
— Ще си взема душ и тръгвам веднага…
— Добре. Ще те изчакам.
5
Сряда, 08.09.2010, 16:00
Сараево
Мощна противотанкова ракета удари сградата зад гърба на полковник Джон Хауард и ударната група специалисти на Мрежата. Снарядът избухна някъде над главите им и в горната част на сградата зейна тъмен кратер. Отгоре се посипаха стъкла и натрошени тухли, а групата на полковника едва успя да се прикрие зад един пострадал джип. Нямаха време за губене, а не можеха и да помислят за отстъпление. Задачата им беше да обезвредят пусковото съоръжение, а това изобщо не беше шега работа!
— Рийвс и Джонсън, вляво — по фланга! — даде команда Хауард.
Нямаше нужда да вика — в каските им бяха вградени предаватели, чиито слушалки реагираха и на шепот.
— Одом и Васкес, вие ги прикривайте! Чан и Браун — минете отдясно! Готови ли сме? Хайде… давайте!
Одом и Васкес откриха огън, Рийвс и Джонсън се спуснаха наляво и притичаха през улицата, ниско приведени и под прикритието на един стар камион, целия надупчен с куршуми.
Чан и Браун се втурнаха надясно — те тичаха на зигзаг и стреляха в движение.
Бойната група беше снабдена със специални униформи, произведени по свръхмодерни технологии. Куршумите, с които местната армия разполагаше, отскачаха от тях. Каските и ботушите им бяха уплътнени със защитни титаниеви платки, а цялата екипировка включваше секретна радиостанция, сателитни изводи, сензорен дисплей, картографски скенер и дори вградени в каските поляризатори и пластини, отблъскващи ударната вълна. Костюмът и екипировката бяха с общо тегло десетина килограма, а пълното армейско оборудване, включващо дестилатор, биоджект и сигнално устройство, беше почти двойно по-тежко.
Хауард се надигна от прикритието си и даде три бързи откоса с автомата си към мястото, където се спотайваше войникът, изстрелял ракетния снаряд. Автоматът му си беше същинска антика — произведен през 1928 г. и принадлежал на шерифа на щата Индиана. Прадядото на Хауард, негър, бил дясната ръка на шерифа повече от двайсет години и получил автомата в дар за вярната си служба.
Хауард тръсна глава. Моментът не беше подходящ да се отдава на спомени.
Ракетчикът беше снижил глава, но заедно с него в укритието имаше още някой, който отвърна на огъня на Хауард с дъжд от куршуми. Зад джипа Хауард се чувстваше по-сигурен въпреки защитната бронежилетка.
— Огън! — чу се гласът на Рийвс в предавателя.
Той метна една от гранатите, но тя падна встрани от вражеското укритие.
Върху джипа се посипа дъжд от шрапнели. Лютив черен дим нахлу в ноздрите на Хауард.
Изведнъж стрелбата спря.
— Чисто е! — провикна се Джонсън.
Полковник Хауард се изправи.
Хората му си разменяха облекчени усмивки.
Хауард включи дисплея си, за да засече времето.