Изпъшка, намествайки се по-удобно.
Седналият до него Бойл едва сдържаше смеха си.
— Лесно ти е на теб! — поклати глава Дей. — На колко си? На трийсет? И помпаш мускули през ден, нали? А ние, старите дебелаци, цял живот сме превивали гръб зад бюрата, без да можем да вдигнем глава. Как след това да бъдеш в добра спортна форма?
Всъщност Дей съвсем не беше „дебелак“ за своя близо двуметров ръст. Тежеше около осемдесет килограма и би могъл да свали един-два, но и така се чувстваше добре. В края на краищата беше си на години — миналия юни навърши петдесет и две.
Минаха към някакви строежи и свиха в тясна уличка — това беше най-прекият път към автострадата. Тук, в покрайнините на града, уличните лампи бяха изпочупени, а край пътя гниеха стари захвърлени автомобили, което придаваше на целия квартал мрачен, зловещ вид. Евтин, бедняшки квартал — поредният, който западаше още преди да е построен докрай. Дей мрачно поклати глава — цивилизацията напредваше с пълна пара, но част от човечеството междувременно беше изпаднала зад борда… В града имаше места, където за нищо на света не би стъпил по тъмно — не и без бронираната лимузина. Случайният минувач тук не знаеше зад кой ъгъл го дебне опасността.
Ужасен трясък разтърси автомобила, а вътрешността му се озари от оранжево сияние. Гумите изсвистяха и в следващите няколко секунди лимузината беше напълно неуправляема. Рязко сви встрани и се заби в един от уличните стълбове.
— Какво, по дяволите…?
Бойл реагира светкавично и вече беше измъкнал пистолета си. Върху предното стъкло на автомобила се изсипа сякаш ситен дъжд — натрошената на хиляди късчета улична лампа.
Дей видя едър мъж в черно да притичва към колата. Нахлупената ниско над очите шапка не скриваше белега, който разсичаше лицето му. В полумрака усмивката му приличаше повече на гримаса.
— Давай! — изкрещя Бойл. — Давай!
Двигателят забуча задавено, гумите изсвистяха, но лимузината не помръдна.
Дей натисна бутона „тревога“ на вива си и посегна към пистолета, но в същия миг мъжът в черно лепна нещо на вратата на автомобила и хукна обратно.
— Всички вън! — извика Бойл. — По-бързо! Ще хвръкнем във въздуха!
Дей дръпна ръчката на вратата, изскочи навън и се претърколи на земята точно в мига, когато зачатка автомат.
Огледа се трескаво за някакво прикритие. Нищо, което да върши работа. По дяволите!
Хвърли поглед назад. Като в забавен кадър видя Бойл да се измъква от колата, стреляйки на всички посоки.
В следващия миг Бойл политна назад, блъснат в гърдите от картечен откос. Бронежилетката щеше да го предпази, освен ако…
… кръв и парченца мозък пръснаха от раната, зейнала в слепоочието на Бойл…
… освен ако куршумите не улучеха главата, единственото уязвимо място!
За бога! Какъв беше този кошмар?! Кои бяха всички тези хора?
Вътре в лимузината шофьорът все още се мъчеше да запали и двигателят пухтеше отчаяно. Дей усещаше мириса на отровни газове и изгоряла гума. Можеше да подуши и мириса на собствения си страх — остър, тръпчив, някак замайващ…
Мината, прикрепена към задната врата на лимузината, избухна с оглушителен трясък.
Стъклата на лимузината се разхвърчаха на всички посоки. Парченца от тях удариха Дей, но той наблюдаваше всичко като в сън.
През дупката, зейнала в покрива на автомобила, лумна огнено кълбо от остър, задушлив черен дим.
Безжизненото тяло на шофьора се килна настрани.
Мъртви бяха. И двамата — Бойл и шофьорът.
Помощта скоро щеше да дойде, но междувременно трябваше да направи нещо. В противен случай и него го очакваше същата съдба!
Дей се изправи, насочи се надясно и изведнъж рязко смени посоката — изпитан похват от играта на футбол в гимназията преди повече от трийсет и пет години.
Успя да избегне откосите на автомата. Само един куршум мина под мишницата му и проби ръкава на якето му. В гърдите му се надигна пареща ярост. Гордееше се с това яке — хонконгска изработка, от чиста коприна, то му беше струвало шестстотин долара!
Следващият откос го улучи в гърдите, точно над сърцето. Беше без титановия предпазен нагръдник, само със защитна пластина във вътрешния джоб, и му се зави свят от болка, сякаш го бяха фраснали с чук в гърдите. Дявол да го вземе!
И все пак още можеше да им избяга. Не всичко беше загубено!